This site uses cookies.
Some of these cookies are essential to the operation of the site,
while others help to improve your experience by providing insights into how the site is being used.
For more information, please see the ProZ.com privacy policy.
... но проблемът е, че, както казах, явно Proz са променили политиката си. Което не мога да поправя. Все още не съм завършил превода и по тази причина не съм избрал най-добър за мене отговор.
Мишо, мисля, че можеш да се обърнеш към модераторите и да ги помолиш да се направят съответните промени. Последния път, когато погрешно ми бяха дали твоите точки, се обърнах към Калинка и тя оправи нещата. А за phyllossian - знаеш последното ми мнение, след всичките проучвания, които направих - би следвало да е "филосий".
Едно време Proz чакаше избора на питащия. Отвратен съм от политиката им. Не всеки отговор с най-много подкрепа е най-точният (говоря по принцип, а не за случая.)
В предговора на Речника на чуждите думи на Наука и изкуство, 2000, се казва между другото (преписвам): "В гръцки език има две произношения – старогръцко и новогръцко. Отделни букви в гръцките заемки са с двойно произношение и в нашия език." /следват примери за "бета" и "ета"/ "Много от гръцките двугласни в заемките имат също двойно произношение. Това е резултат от различните пътища, по които са проникнали гърцизмите в нашия език. Всички думи, дошли в нашия език чрез посредничеството на други езици, предимно руски и западните езици, имат старогръцко произношение. Гръцките думи пък, заети направо от гърците, имат новогръцко произношение".
Обаче това "це" във Phyllocian продържава да ме озадачава. Буквата в гръцки език, която се транслитерира с латинско С, е каппа - к, например скепсис ->scepsis. А не откривам дума с -к- в речника, освен филлокомос - покрит с много листа.
Няколко бързи бележки относно четенето и окончанията на старогръцки. В гръцкия език окончанието за мъжки род -ос е също като окончанието -us на латински. При навлизане в съвременните езици отпада (с редки изключения). За среден род то е -он (съответно -um на латински) - тук по-често се забелязва запазване на окончанието. Окончанието -кос е за прилагателни. Така сидерос дава сидерикос, а тейион - тейикос. Ако следваме логиката, при преминаване в съвременните езици -ос ще отпадне.
Относно четенето на дифтонгите, дълга тема, но според Еразмовото четене, възприето от науката, дифтонгите се четат така, както се изписват. Според Райхлиновото четене, на което се опира например съвременният гръцки език, "еи" се чете "и", ета пък се чете ита, и оттам сидерикос става сидирикос, а тейикос - тиикос. По отношение на думата за серен - дали е тейикос или тейкос: тук сме свидетели на две различни изписвания, развили се в исторически план (не мога обаче да кажа кое от кой период е - вероятно по-опростената форма е по-нова). Цялото това обяснение го давам за всеки, който се интересува, без претенция за изчерпателност.
Към klyunchev - понеже тук се е оформила дискусията. Не можеш да образуваш по подобен начин съществително от прилагателно. Земните геологични периоди, които даваш за пример, са прилагателни, образувани от съществителни, при това обикновено съществителните са имена на географски обекти. И съответно понеже вече има такива съществителни, е напълно нормално да се ползват те. Защо, като е "юрски", е "юра", а не "юр"? Защото има местност Юра, по-точно планина. Това важи и за останалите, които цитира. Но не и за разискваните думи, които са образувани от нарицателни съществителни. Ако толкова държиш да ползваш съществително и тук, ще трябва да е "сидерос" (щом смяташ, че името не е от "сидерит", а е от "желязо" - сигурно е така), вероятно "филосиликат" и може би "тион" (предаването на гръцките окончания и падежи така и не ми е ясно - думата за сяра е θεῖον ).
А как ще стане по вашата система филосийски - "филоски" ли? Питам, защото аргументирането Ви при останалите термини е добро и ме интересува и този термин как предлагате да бъде изписан на български.
Не сте права за съществителните и прилагателните. На английски има една дума, но на български традиционно са 2. Окончанието -ийски не е характерно за геоложките периоди. А това, че съвпада с други "филоси" според мен не е от значение. Има не малко други съвпадащи фонетично елементи, но пишещи се различно, т. е. омофони. Липсата на логика е характерна за случайното навлизане на нови думи. Тук търсим целенасочено научно и езиково обоснован превод на нови термини. И аз бих се радвал да чуя мнението на професионален геолог, знаещ професионално английски. Дотогава оставам в сферата на предложенията.
Моя грешка, не съществува на английски Jura, най-сърдечно се извинявам. Все пак поддържам мнението си за логиката (или по-скоро липсата на логика) на навлизане на нови думи в езика.
Навлизането на нови думи от чужд произход никога не е следвало точно определен модел, така че единствено времето го показва. Думи от латински или гръцки са внасяни или през френски, или през английски, а нерядко гръцките директно. Сега, относно имената на епохите - да не забравяме, че марсологията е сравнително нова наука, новоизкованите термини ще следват логиката на съвременния език. Геоложките периоди на Земята са получили имената си може би поне преди два века (и май не непременно от англоговорящи) и са следвали тогавашната логика. На английски съществува както Jura, така и jurassic, но не виждам марсолозите да са изковали термин Phyllos, а съществува сам под формата на прилагателно. Впрочем с "филос" рискувате да внесеге огромно объркване, тъй като освен φύλλος има също и φυλος, и φιλος. Впрочем, едно наложително пояснение - навсякъде, където пиша гръцки, имам предвид старогръцки.
Според подаденото периодът би трябвало да е филос, прилагателното – филоски. Английското Phyllocian би звучало като филосиън на български. Макар че никъде на намерих как звучи на английски, по силата на английската фонетика и предвид на произхода на думата би трябвало да е така.
peer agreement (net): +4