Национален стандарт No 14 - Одиторска оценка за действащо предприятие
(обн.,ДВ,бр.60 от 27 май 1998 г.)

Националният одиторски стандарт No 14 определя основните насоки за действията на одитора по отношение на събирането на доказателства и докладването на валидността на счетоводното предположение за действащо предприятие.
1. В основата на изготвянето на счетоводните отчети е поставена презумпцията за действащо предприятие. Съгласно тази презумпция всяко предприятие очаква, че ще продължи нормалното развитие на дейността си в обозримо бъдеще, обикновено не по-малко от една година. При изготвяне на отчетите се допуска, че няма основания или намерения то да ограничи съществено или да преустанови дейността си. В такъв случай се очаква, че дружеството има достатъчно активи, за да погасява своите задължения и да продължава дейността си. Ако обаче съществуват съмнения в това, то счетоводните отчети следва да се изготвят на друга база, чиито принципи трябва добросъвестно да се оповестят. Най-общо при подобна база се налагат определени корекции в първоначалната оценка и в представянето на активите и пасивите.
2. При планирането, изпълнението, както и при оценяването на получените резултати дипломираният експерт-счетоводител трябва да има предвид презумпцията за действащо предприятие. Нормално е да се допуска, че тя е била в основата на изготвянето на счетоводния отчет.
...
12. Ако в счетоводния отчет са направени адекватните оповестявания, одиторът не следва да квалифицира своето мнение. Обичайно е, без да изразява резерви, той да прибави забележка в одиторския си доклад, чрез която да насочи вниманието към приложението, в което са оповестени въпросите, свързани с презумпцията за действащото предприятие и посочени в горния параграф.
Тази забележка се поставя в края на одиторския доклад след параграфа за изказване на мнение и може да има следното примерно съдържание: ".........Без да изразяваме резерви (по-нататъшни резерви), обръщаме внимание върху оповестеното в точка XX от приложението към счетоводния отчет. Вследствие на рязкото обезценяване на националната валута и извършената преоценка на задълженията към чуждестранни кредитори отчетените загуби възлизат на ..................хил. лв. Като резултат от това към 31 декември 199... г. пасивите на дружеството надвишават неговите активи с .............хил. лв. Всичко това поражда сериозни съмнения, че дружеството ще може да продължи своята нормална дейност и в бъдеще, ако не получи разсрочване на текущите си задължения или ефективна подкрепа от своите собственици."
13. Ако в счетоводния отчет не са направени необходимите адекватни оповестявания, одиторът следва да изрази квалифицирано мнение или да откаже да завери подобен счетоводен отчет. Един пример за изразяване на такава резерва е следният: ".....Дружеството работи втора година на загуба и има значителна задлъжнялост към банките кредитори и към своите доставчици. През годината предстоят значителни лихвени плащания и погасявания по главници, за което то не притежава необходимите парични средства. Не са постигнати и споразумения за частично отлагане или разсрочване на предстоящите плащания. Тези обстоятелства налагат основателни съмнения в приложимостта на принципа за действащо предприятие. Възможно е да настъпят допълнителни корекции в класифицирането и оценката на активите и пасивите на дружеството. В приложението към счетоводния отчет тези обстоятелства не са адекватно оповестени.
Като се изключи фактът, че посочените по-горе значими за развитието на дружеството обстоятелства не са оповестени от ръководството, счетоводният отчет представя достоверно във всички съществени аспекти имущественото и финансовото състояние, както и получените финансови резултати към 31 декември 199... г. в съответствие с националното законодателство."
Одиторът би могъл и да откаже да завери счетоводен отчет, в който не са направени адекватните оповестявания, при съмнения в приложимостта на принципа за действащо предприятие.