Това е смисълът, но вероятно може да се каже и по-стегнато.

Вижте тук:
http://www.proz.com/kudoz/spanish_to_english/law_general/108...
и тук:
http://www.proz.com/kudoz/spanish_to_english/law_general/457...

Можете да погледнете и следните източници на български:
http://www.msssi.gob.es/ssi/violenciaGenero/Recursos/GuiaDer...
Информирането на жертвата за правата й може да се извърши от различните правоприлагащи органи, съда и службите за обслужване на жертвата.

http://research.bfu.bg:8080/jspui/bitstream/123456789/454/1/...
1. Право на информация
За да осъществят това свое право, жертвите трябва да разполагат с информация. Директивата въвежда понятието „информирано решение” – това е решение на жертвата дали да участва в наказателното производство, дали да поиска преразглеждане на решението да не се провежда наказателно преследване и затова жертвата се нуждае от предварителна и достатъчна информация, предадена й на достъпен език относно ходовете, които жертвата може да предприеме. Ако жертвата реши да упражни своите права, на нея компетентните органи трябва да дадат информация за времето и мястото на изслушването, обжалването на присъдата или решението по делото. Изключение прави само случаят, когато разкриването на информацията би попречило или навредило на делото или на определено лице.

http://www.udoma.com/preview.php?info=1882
Основни психологически препоръки и принципи на поведение на полицейските служители с жертви на насилие
•Демонстрирано съчувстващо, подкрепящо и неоценъчно отношение.
•Съобразяване и зачитане на достойнството, човешките права и индивидуалните особености на жертвата.
•Информиране жертвата на престъпление за нейните права и възможностите да използва специализирани услуги.
•Уверение на жертвата, че се намира в безопасност и е защитена от нови посегателства, насилие и страх.