This site uses cookies.
Some of these cookies are essential to the operation of the site,
while others help to improve your experience by providing insights into how the site is being used.
For more information, please see the ProZ.com privacy policy.
This person has a SecurePRO™ card. Because this person is not a ProZ.com Plus subscriber, to view his or her SecurePRO™ card you must be a ProZ.com Business member or Plus subscriber.
Affiliations
This person is not affiliated with any business or Blue Board record at ProZ.com.
English to Bulgarian: Big Game Diaries General field: Science Detailed field: Zoology
Source text - English Confrontation
Survival
For the predators of the Mala Mala reserve, this is daily life
Dominant males fight to hold onto precious territories
Mothers struggle to make sure their young survive
To add to the peril, drought is on their doorstep
In the face of starvation, disease and battles for territory
Who will survive another dry season in Mala Mala ?
TITLE CARD: Mala Mala : PREDATORS IN PERIL
The Mala Mala Game Reserve borders the Kruger National Park in South Africa.
It covers 160 000 square kilometres of lush, rich savannah
The Sand River snakes through the park from North to South
The plains are crowded with prey and predators fighting for the same thing - survival.
Scar and Tyson are legendary brothers who dominate the North of Mala Mala – this is their turf.
Three years ago they evicted the last rulers and have defended their territory ruthlessly ever since
But power is hard to hold. The brothers are under constant threat from young rivals itching to take over
At 10 years old, Scar and Tyson aren’t the fighters they used to be.
Tyson is especially weak, not just with age - it seems as if disease has begun to destroy his fighting spirit.
From the top of Split Rock, the grizzled campaigners keep an eye out for danger
As dominant males, they protect the lionesses in their pride, but protection doesn’t come free.
Shera is the oldest lioness in the Split Rock Pride
She and her sisters don’t just raise Scar and Tyson’s cubs, they have to hunt for their food as well
Six lionesses, two young males and three new cubs make up this extended family
Shera is the proud mother of two daughters and a son.
The lives of the whole family rest on Scar and Tyson’s shoulders
In the event of a takeover, the new rulers don’t just oust the old guard. They kill their cubs to make sure the lionesses will breed with them as soon as possible
Predation, savage takeovers and disease. The king of the beasts face harsh survival odds.
Only one in five cubs reaches adulthood
They have to tread extremely carefully,
There’s danger everywhere…
Lila is a two year old leopard
Her territory overlaps the pride’s and although she fears the lions,
she would kill their cubs if they cross her turf
But Lila needs to watch her own back.
She inherited this 20 square kilometre territory from her mother and has just begun the solitary life of an adult leopard.
A loner’s life is precarious. If she gets injured, she’ll starve.
And the lions she shares her territory with won’t tolerate any other predators on their turf.
The lions may kill her if their paths cross
Luckily, leopards are skillful climbers
This is one part of the territory where she’s safe from the neighbours
Lila’s ready to breed for the first time and it hasn’t gone unnoticed. Two suitors are vying for her attention
Khubala has dominated this territory for three years
But there’s a challenger to his throne. A young rival, Drifter, wants to take over
Their territories overlap – and they both want power, passage and the right to mate with Lila.
Drifter’s challenge failed, but he’ll be back
The threat to his title isn’t Khubalas only problem
Shadow is the hyena matriarch in Split Rock. Their territory overlaps both the lions’ and leopards
And they don’t hesitate to steal from any of their neighbours
With so many territories overlapping, Mala Mala is a tinderbox waiting to explode
All it needs is a spark
It’s May, the beginning of winter and the start of the dry season
food and water are disappearing
For the two hundred species who live here, the coming months will transform their home into a drought-ridden battlefield.
Two outlaws have Split Rock in their sights.
At three years old, they have reached sexual maturity and have been kicked out of their own pride to prevent inbreeding
Now they are nomads searching for their own territory and females
By sticking together, they increase their chances of ousting dominant males and taking over a pride.
One picks up the scent of a female
But his brother smells blood – the remains of a kill
They might share their journey, they don’t share food.
Although thick manes protect the throats of adult males during a fight, the brothers aren’t fully grown and could be badly injured
But to starving outlaws, the reward outweighs the risk
The dry season is tightening its grip on Mala Mala.
The effects are felt everywhere.
Life for the pride hinges on the hunt.
Each lion needs to eat 5-7 seven kilogrammes of meat a day
Hunting as a group helps them catch large prey, but the whole pride has to share the spoils
They need to make a big kill to see them all through the next few days.
And they use the drought to their advantage.
Water is scarce and the buffalo herd make a daily pilgrimage from their grazing grounds to the shrinking river
These massive herbivores are highly dependant on water
But to get to the river, they have to pass directly through lion country…
...where there’s a reception committee ready and waiting.
The sparse winter grazing has weakened the herd. But however lethargic, they are no easy target
And they carry a deadly, hidden danger – many are infected with bovine TB, which can be passed on to the predators and scavengers who feast on their carcasses.
The lionesses take up their stalking positions,
They have good acceleration but little stamina,
It’s vital they get as close as possible before charging
But success can never be guaranteed
Their quarry is quick off the mark. The stalk fails on the rocky ground
Another hot and hungry day lies ahead
It’s August and the dry season is at its peak. Even in mid winter, temperatures can soar to 36◦C.
The pride is feeling the effects - patience is running low
Even the cherished cubs are quickly put in their place
Despite the heat and hunger, Scar summons the strength to remind the neighbours who’s the boss
The outlaws get the message. A lion’s roar can be heard up to 8 kilometres away.
The strangers are in dangerous territory.
And it’s not just the dominant lions they have to watch out for
Shadow and her clan are on the prowl
Hyenas and lions are mortal enemies
They compete for both food and territory. Both sides fight fiercely to survive when times are tough
But right now Shadow has other priorities
She’s ready to mate and time is pressing. She’s only in season once every year to 18 months
But she’s still choosy. As the dominant female, she will only mate with the top ranking male in the territory
Females are bigger, bolder and definitely in charge
Even during courting, the males are submissive and fearful
The mating is complicated. Female hyenas have reproductive organs similar in shape and size to the males
Getting into position is an awkward business, and a tricky test of nerves.
There’s nothing tender about Shadows flashing teeth.
When the mating is over, the male skulks back to bachelorhood, leaving Shadow to raise his cubs
Like the hyenas, Shera and her pride are a fiercely close-knit family unit
There’s safety in numbers but even the most protective of mothers can’t be in two places at one time.
Shera is preparing to lead the pride on a hunt but she has to leave her cubs in the den
It’s a big risk but she has no choice. Without food they will all die.
Some of the Mala Mala residents look out for each other
For the jittery Impala, having baboons and monkeys close by means extra eyes and ears – an invaluable alarm system.
Unsurprisingly, there’s no love lost between the primates and the predators.
A tip-off from the trees can easily sabotage a hunt
But it can also serve as a warning to other dangers…
At the border of the lion’s territory, trouble’s flared
Bush Fires are common during the dry season, and devastating
If the wind picks up, it will whip fire through the park
Many of the smaller animals won’t escape
And Shera’s cubs are home alone
Huge flames light up the sky
And there are many other dangers in store …
The darkness draws out the nocturnal predators
Lila is upwind of the fire,
She has picked up the scent of a male leopard in her territory
Her dappled coat provides perfect camouflage amongst the leaves.
As usual the neighbours are on the prowl
Lila escapes to a higher vantage point to survey her territory
She’s not the only leopard out tonight.
Khubala patrols his hunting ground
But the stalker’s being stalked – Drifter’s back.
Khubala has his sights set elsewhere.
But he’s not fast enough to save his supper from his younger, quicker rival
The old ruler’s starting to lose control
Drifter enjoys his poached meal, his intimidation tactics are working!
Whilst the rivals scuffle, Lila’s been busy
But an adult impala is a feast for greedy eyes
Hyenas are expert hunters but stealing a kill is usually much easier!
Lila is young inexperienced - and outnumbered
Hungry and frustrated, she returns to the safety of the trees.
Nearby, Shera and her pride are following the buffalo herd
And tonight, they’re using a different tactic
Instead of lying in ambush, they have been following the herd for some time,
creating the intended panic
As the herd scatters, the buffalo lose the advantage of numbers and Shera can select her victim
But the lionesses still need to tread carefully
A single blow of this young bull’s horns can kill
Normally the males help to bring down a prey this large
But Scar and Tyson are nowhere to be seen
The pride perseveres without them
And the ancient struggle is played out again
Predator and prey fighting for survival.
The bull weakens, pulled off balance by the relentless assault
Scar usually issues the final, fatal bite
Tonight it’s up to Shera
The bull’s death has bought a few more days of life for the pride.
By morning, the fire has burnt itself out
Parts of the split rock territory have been badly scorched
With the only source of water here, the buffalo have little choice but to stay
But the Sand River can’t save them all. Many of the Buffalo here carry a potentially fatal virus - Bovine TB,
They can live with the disease for years, but when they are weak, it can take a lethal grip
The herd returns to the river, one less in number
The water’s evaporating fast, but the mud relieves their fly-ravaged skins.
As it dries it leaves an impenetrable coat, protecting them against bloodthirsty insects
Further up the riverbed, the baboons search for water
The effects of the dry season are starting to be felt by everyone
As the weak fall, scavengers flock
Another buffalo falls prey to the perils of the dry season
His scavenged carcass could pass on the deadly virus to the predators who feed off it
But animals must eat where and when they can.
Back at the kill, the pride is still gorging
The two young outlaws approach unnoticed
there’s still plenty of meat on the carcass
And Scar and Tyson are nowhere in sight!
Although lions are fiercely territorial, sharing is part of their social nature. Sometimes strangers join a pride and feed on their kill.
But Shera has a large pride to feed and doesn’t welcome the intrusion
Her chances of evicting the strangers look bleak
Until the old guard arrive. Sharing isn’t part of Scar and Tyson’s plan
This is their pride, their territory and their food
The intruders know this is one battle they can’t win
The old rulers are bigger and stronger
Flight seems the only option.
They can’t risk a mauling by these two old warriors
The outcasts lurk on the fringes, hungry and dejected
They will need a few more seasons to bulk up before they can launch a sustained leadership challenge
In a final statement, Scar makes his mark, scent spraying to confirm his dominance.
Order is restored for now
But Tyson is fatally weakened - losing his battle against TB. He probably contracted it from an infected buffalo carcass.
The brothers are living on borrowed time
Part Three – (15’)
In a far corner of the territory, another old ruler is fighting to keep control.
Down on the ground Drifter is preparing for a final showdown.
He’s waited to make his move, and now he has a chance
Khubala is in a compromising position
Stuck at the top of a tree, with his belly full from last night’s kill, he has no escape route
If Drifter’s challenge succeeds, he’ll get to Lila first
Khubala has everything to lose, but he’s cornered
He’s won many battles, but today he’s been caught off guard, and off balance
With a single swipe, his rule is over.
He limps away to lick his wounds, and nurse his pride.
After her meal, Shera heads back to the den.
She needs to find her cubs
Cubs are often left alone for long periods of time and will only come out of hiding when their mother returns
But her calls are unanswered
The grass gives up a secret as a lone cub stumbles from his hiding place
But where are his sisters?
Did Shadow pay a visit?
Shera will never know.
All she can do is focus on her son’s survival
October arrives and change is on the horizon
After months of drought storm clouds are brewing
As night falls, Shera and the pride return to the kill
But Scar and Tyson are in no mood to share
It’s a brutal lesson in respect - one of Shera’s sisters bears the brunt of Scar’s attack.
The lionesses make the kill but the males control the feast
Tyson tries to back Scar up, but his body is weakening
His days are numbered
Distant rumbles herald relief for everyone
Rains wash down, restoring life to the savannah and its residents
Months of tension and stifling heat, wash away.
Over the coming weeks, Mala Mala springs back to life.
Scorched earth is reborn as lush pasture
The buffalo are refuelled with energy from the rich grazing
All over the park, males preen and posture, as competition for females heats up.
Soon there will be a new generation in Mala Mala
Further along the riverbed, Drifter is also making his mark in his new territory
He and Lila have begun their courtship.
She induces mating by presenting herself to him in a crouched position.
it’s a tense and noisy affair
Lila’s in season for seven days, during which they will mate continuously
If they are successful, Lila will give birth to cubs in just over three months time.
She will spend the next year and a half nurturing them to adulthood, then, like her, they’ll be on their own.
Many residents of Mala Mala profit from the rain
For some, the combination of cool sand and water proves irresistible
Shera and her pride are on the move but one lioness is in trouble
Shera’s sister has been suffering since Scar’s attack
Her injuries are slowing her down and she’s struggling to keep up
Shera’s priority is the safety of the pride and her one remaining cub
even if it means leaving her sister behind
injured and alone, hunting will be hard, fending off hyenas even harder.
The night will bring a tough test of survival …
As darkness falls, the rest of the pride prepares to go to work
The breeding season’s brought new and easy targets
Young calves have no chance against a large male lion
But the buffalo herd won’t give up on their young easily
They fight to save their calf
But it’s too late
The lifeless body is surrendered to the lions
And there’s a new face at the feast.
Shera’s son
The tender flesh is perfect for a cub to cut its teeth on
Scar shares his meal, gently initiating the next generation to the realm of the carnivores.
Tyson hears his pride nearby, but he can’t muster the strength to join them.
Disease and drought have battered his body beyond recovery
On the outskirts of the territory, Khubala has made a kill and managed to evade the muggers
Shadow and her clan have their eyes on an even softer target…
Shera’s injured sister has found a lifeline
scavenging could be her salvation
But she’s not the only one who wants to pick these bones.
Shadow’s smelt carrion
The lioness must make a desperate decision
Outnumbered and injured, she’s in dire straits.
But she’ll starve to death unless she stands her ground
Staying put is a chance she’s has to take to survive
She still carries the fearful reputation of her kind.
It’s an uneasy truce as enemies eat side by side.
Part Four - (7’)
December - and the height of Summer will bring new life and death to Mala Mala
Lila and Drifter are nearing the end of their week long courtship.
[NOTE TO EDITOR: PLEASE REMOVE SELECTED AUDIO BELOW]
This is the first time Lila has mated.
Now it’s time for them both to return to their single lives. It could be two years before she and Drifter meet to mate again.
Only when her cubs are independent will she and Drifter court again.
Further along the Sand River, Tyson has managed to drag himself to the water’s edge.
Lions can survive for long periods on fluids from their prey but Tyson hasn’t eaten for two weeks.
TB has riddled his lungs and destroyed his respiratory system
His wasted body is near breaking point
In a far corner of the territory, Khubala guards last night’s leftovers - but he is under siege
A pair of young hyenas have recently left their den and are practicing their survival skills
they wait patiently, tousling over scraps
Hyenas will often harass a leopard in a tree until it drops its kill
Even the safety of the branches doesn’t calm Khubala’s nerves
But the youngsters didn’t allow for a bodyguard
A two ton rhino is a big distraction
But the youngsters aren’t giving up that easily
Khubala has had his fill and quits while he can
The hyenas are just rookies, but they’ve still managed to rattle the old ruler.
And Khubala’s not the only old guard who’s hit hard times
Scar’s empire is crumbling
He’s restless and alone
Tyson’s life hangs by a thread
He’s too weak to leave the riverbed.
His breathing is shallow - his strength is slipping away
Tyson has enjoyed a life filled with challenges and change
He and his brother fought bravely, sired new generations and defended their territory and their pride
He has fulfilled his legacy
One last breath
and he surrenders his territory forever.
His brother calls into the distance
It’s now up to him to defend Split Rock alone.
It will be a tough job - there are many younger lions around, who will challenge him for his crown
He’ll need to muster all his strength to protect the pride and ensure that Tyson’s last cub survives.
Power in Mala Mala is precarious.
Territories are hard to win and hard to keep.
Even the mightiest predators live in constant peril.
The future of the pride lies on Scar’s shoulders.
49:45 END CREDITS
50:05 - END
Translation - Bulgarian ДИКТОР: Стълкновения. Оцеляване. За хищниците от резервата Мала Мала, това е ежедневие. Доминиращите мъжки се бият, за да задържат безценните територии. Майките се борят за оцеляването на малките си. Опасността е увеличена от сушата, която се задава. V Лице в лице с глада, болестите и битките за територия...Кой ще преживее поредния сух сезон в Мала Мала?
НАДПИС: Хищници в опасност.
Южна Африка.
ДИКТОР: Резерватът Мала Мала граничи с Националния парк Крюгер в Южна Африка. Той покрива 160 000 кв км тучна, богата савана. Река Санд пълзи през парка от север на юг. Равнините са изпълнени с плячка и хищници, борещи се за едно и също – оцеляване. Белег и Тайсън са легендарни братя, които владеят северната част на Мала Мала – това е тяхната земя. Преди три години те са прогонили последните владетели и оттогава безмилостно защитават територията си. Но властта се задържа трудно. Братята живеят в постоянна заплаха от страна на по-млади съперници, изгарящи от желание да вземат мястото им. 10-годишните Белег и Тайсън вече не могат да се бият толкова добре, както преди. Особено Тайсън, чиято слабост идва не само от възрастта – изглежда, че някаква болест е започнала да разрушава бойния му дух. V От върха на Пукнатия Камък, прошарените управници бдят за опасности. V Тъй като са властващи мъжки, те защитават лъвиците в стадото, но сигурността не е безплатна. V Шера е най-старата лъвица в стадото на Пукнатия Камък. Тя и сестрите й не само отглеждат лъвчетата на Белег и Тайсън, те ходят и на лов за плячка. V Това семейство се състои от шест лъвици, двама млади мъжки и три нови лъвчета. Шера е гордата майка на две дъщери и един син. Оцеляването на цялото семейство лежи на плещите на Белег и Тайсън. В случай, че някой вземе мястото им, новите владетели няма да премахнат само тях двамата. те ще убият лъвчетата им, за да може лъвиците да се сношат с тях колкото се може по-скоро. Хищничество, жестоки битки за трона и болести. Краля на зверовете се сблъсква със сурови шансове за оцеляване. Само едно от пет лъвчета достига зряла възраст. Tе трябва да стъпват изключително внимателно, опасността е навсякъде. V Лайла е леопард на две години. V Нейната територия се застъпва с тази на стадото и въпреки, че се страхува от лъвовете, тя би убила малките им, ако дойдат на нейна земя. Но Лайла трябва да пази собствения си гръб. Тя е наследила тази територия от 20 кв км от майка си и току що е започнала самотния живот на възрастен леопард. Живота на един самотник е несигурен. Ако я ранят, тя ще умре от глад. V А лъвовете, с които споделя територията си, няма да търпят други хищници в земята си. V Лъвовете могат да я убият, ако пътищата им се пресекат. За щастие, леопардите са ловки катерачи. Това е една част от територията, където тя е защитена от съседите си. Лайла е готова да се размножи за първи път и това не остава незабелязано. Двама ухажори се съревновават за вниманието й. V Кубала владее тази територия от три години. Но за трона му има претендент. V Млад съперник, Дрифтър, иска да го измести. Териториите им се застъпват. И двамата искат сила, земя и правото да се сношат с Лайла. V Предизвикателството на Дрифтър се проваля, но той ще се върне. Заплахата към титлата на Кубала не единственият му проблем. Сянка е хиената матриарх в Пукнатия Камък. Тяхната територия се застъпва и с тази на лъвовете, и с тази на леопардите. А те крадат без колебание от съседите си. V С толкова много застъпващи се територии, обстановката в Мала Мала може да се взриви всеки момент. V Всичко, което е нужно, е една искра. Месец Май, началото на зимата и на сухия сезон. V Храната и водата намаляват. За представилите на двестата видя, които живеят тук, идните месеци ще превърнат дома им в изсъхнало бойно поле. Двама бегълци са хвърлили око на Пукнатия камък. На три години, те са достигнали сексуална зрялост и са били изхвърлени от племето им, за да се предотврати кръвосмешението. Сега те са номади, търсещи собствена територия и женски. Движейки се заедно, те увеличават шансовете си да победят някой властващ мъжки и да превземат стадото му. V Единият улавя миризмата на женска. Но брат му надушва кръв – останките на убийство. V Те могат да споделят пътуването си, но не и храната. Въпреки, че дебелите гриви защитават гърлата на възрастните мъжки по време на битка, братята не са напълно порастнали и могат да бъдат лошо ранени. V Но за гладуващите бегълци, печалбата е по-важна от риска.
VVV
Сухият сезон стиска все по силно Мала Мала в юмрука си. V Последствията се усещат навсякъде. V Живота на стадото зависи изцяло от лова. Всеки лъв трябва да яде 5 до 7 кг месо на ден. Ловуването на групи им помага да хващат по-голяма плячка, но цялото стадо трябва да споделя печалбите. V Трябва да убият нещо голямо, за да стигне на всички за следващите няколко дена. Август е и сухият сезон е в разгара си. Дори и в средата на зимата, температурите могат да се извисят до 36 градуса по Целзий. Стадото усеща ефекта – търпението се изчерпва. Даже и обичните лъвчета бързо се слагат по местата им. V Въпреки жегата и глада, Белег събира силата да припомни на съседите кой е шефа. V Бегълците разбират посланието. Лъвският рев може да бъде чут от 8 км. Странниците се намират на опасна територия. Властващите мъжки не са единственото, от което трябва да се пазят. V Сянка и кланът й обикалят наоколо. Хиените и лъвовете са смъртни врагове. V Те се състезават за плячка и територия. И двете страни се бият жестоко, когато времената са тежки. V Но точно сега, Сянка има други приоритети. Тя е готова да се сноши, а времето я притиска. Разможителният й период идва веднъж на 18 месеца. И все пак е избирателна. Тъй като е властващата женска, тя ще се сноши само с най-висшия мъжки в територията. V Женските са по-големи, по-дръзки и определено управляват мъжките. Дори при ухажването, мъжките са покорни и уплашени. Сношението е сложно. Репродуктивните органи на женските хиени са същите като тези на мъжките по размер и форма. Заемането на позицита е неудобна работа и тест за нервите. Няма нищо нежно в проблясващите зъби на Сянка. Когато сношението свършва, мъжкият се измъква обратно към ергенлъка, оставяйки Сянка да отглежда бебетата му. V Както хиените, Шера и стадото й са изкл/чително близко семейство. С числеността идва безопасността, но дори и най-внимателната майае може да бъде на две места едновременно. V Шера се приготвя да поведе стадото на лов, но трябва да остави малките си в леговището. Рискът е голям, но тя няма избор. Без храна, всичките ще измрат. Някои от жителите на Мала Мала си помагат един на друг. За плашливата антилопа, присъствието на павиани и маймуни наоколо означава допълнителни очи и уши: V безценна алармена система. Не е изненада, че приматите и хищниците никога не са се обичали. Едно подсказване от дърветата лесно може да саботира лова. Но то може да служи и като предупреждение за други опасности... На границата на лъвската територия, проблемът е разпален. Огньовете в храстите са чести по време на сухия сезо, както и унищожнителни. Ако вятърът го подхване, огънят ще се разпростре из парка. V Много от по-малките животни няма да избягат. А лъвчетата на Шера са сами вкъщи. V Гигантски пламъци осветяват небето. Има и много други опасности. Тъмнината изкарва навън нощните хищници. Лайла е пред огъня. Тя е усетила миризмата на мъжки леопард в територията й. Пъстрото й палто осигурява идеална маскировка сред листата. V Както обикновено, съседите дебнат. V Лайла се измъква на по-висока и изгодна позиция, за да проучи територията си. V Тя не единственият леопард тук тази нощ. Кубала патрулира из ловната си земя. V Но наблюдателя също е наблюдаван – Дрифтър се е върнал. V Кубала гледа в друга посока. Но той не е достатъчно бърз, за да спаси вечерята си от по-младия и по-бърз съперник. V Старият владетел започва да губи контрол. Дрифтър се наслаждава на бракониерското си ястие, тактиките му за сплашване работят! V Докато съперниците се боричкат, Лайла е заета. V Но една възрастна антилопа е пир за алчните очи. Хиените са експерти в лова, но да откраднеш убита плячка обикновено е много по-лесно. V Лайла е млада и неопитна – и превъзхождана числено. V Гладна и разочарована, тя се завръща в безопасността на дърветата. Близо до нея, Шера и стадото й следват биволите. Тази нощ, те използват различна тактика. V Вместо да лежат в засада, те преследват стадото известно време, V създавайки замислената паника. V С разпръскването на стадото, биволите губят предимството на числеността и Шера може да си избере жертва. V Но лъвиците все още трябва да стъпват внимателно. Един единствен удар от рогата на този млад бивол може да убива. V Обикновено мъжките помагат за повалянето на толкова голяма плячка. Но Белег и Тайсън не са наоколо. V Стадото се справя без тях. Древната борба отново започва. Хищник и жертва се борят за оцеляване. V Биволът отслабва, балансът му е наушен от неумолимото нападение. Белег обикновено прилага последното, фатално ухапване. Тази нощ, това остава за Шера. V Смъртта на бивола носи още няколко дена живот за стадото. V На сутринта, огънят е изгаснал. Чаcти от територията на Пукнатия Камък са лошо обгорени. След като единственият източник на вода е тук, биволите нямат голям избор, освен да останат. Но река Санд не може да спаси всички от тях. Много от биволите тук носят потенциално фатален вирус – волска туберколоза. Те могат да живеят с болестта години, но когато са слаби, тя може да ги стисне в смъртоностната си хватка. Стадото се връща към реката, един по-малко на брой. V Последствията на сухия сезон вече се усещат от всички. С падането на слабите, търсачите на мърша се трупат. Още един бивол става жертва на опасностите на сухия сезон. Трупа му може да предаде смъртоносния вирус на хищниците, които се хранят от него. Но животните трябва ядат където и когато могат. V При плячката, стадото все още се тъпче. Двамата млади бегълци се приближават незабелязано. Все още има много месо по трупа. Белег и Тайсън не са наблизо! Въпреки, че лъвовете са яростно териториални, споделянето е част от социалната им природа. Понякога непознатите се присъединяват към някое стадо и се хранят от неговата плячка. Но Шера има голямо стадо, което да храни, и не приветства нахлуването. V Шансовете й да изгони непознатите изглеждат нерадостни, до пристигането на старата стража. Споделянето не е част от плана на Белег и Тайсън. Това е тяхното стадо, тяхната територия и тяхната земя. V Натрапниците знаят, че това е една битка, която няма да спечелят. VСтарите владетели са по-големи и по-силни. V Битката изглежда единствената опция. Те не могат да рискуват побой от тези твама стари войни. V Бегълците се стаяват в покрайнините, гладни и обезсърчени. Ще им трябват още няколко сезона да порастнат, преди да могат да започнат истинско предизвикателство към водачите. V В заключение, Белег оставя маркировката си, разпръсквайки мириса си, за да затвърди властта си. Редът е възстановен засега. Но Тайсън отслабва фатално, губейки битката си срещу туберколозата. Той вероятно я е прихванал от заразен биволски труп. Времето на братята да живеят е взето назаем.
VVV
В далечен ъгъл на територията, друг стар владетел се бори да задържи властта си. Долу на земята, Дрифтър се приготвя за последен сблъсък. V Той е чакал да дойде неговото време, и сега е шансът му. V Позицията на Кубала е рискована. Заклещен на върха на едно дърво, с пълен корем от снощната плячка, той няма път за бягство. Aко предизвикателството на Дрифтър успее, той първи ще стигне до Лайла. V Кубала може да загуби всичко, но е в ъгъла. V Cпечелил е много битки, но днес са го хванали неподготвен V и неуравновесен. С един силен удар, власттването му свършва. V Той бяга, куцукайки, за да ближе раните си и да лекува гордостта си. V След ястието, Шера се насочва обратно към леговището. Тя трябва да намери малките си. Лъвчетата често остават сами за дълго време и ще излязат само когато майка ми се върне. Но никой не отговаря на виковете й. V Тревата разкрива една тайна, когато едно самотно лъвче изскача от скривалището си. V Но къде са сестрите му? V Дали Сянка ги е посетила? Шера никога няма да разбере. Всичко, което може да направи, е да се съсредоточи върху оцеляването на сина си. V Октомври пристига и промяната е на път. V След месеци суша се събират буреносни облаци. V С падането на нощта, Шера и стадото се връщат при плячката. V Но Белег и Тайсън не са в настроение да споделят. Това е бутален урок по уважение – една от сестрите на Шера отнася атаката на Белег. Лъвиците улавят плячката, но мъжките управляват пира. V Тайсън се опитва да избута Белег, но тялото му отслабва. V Дните му са преброени. V Далечния тътнеж оповестява облекчение за всички. V Дъждът започва да пада, връщайки към живота саваната и жителите й. Месеци напрежение и непоносима горещина са измити. V В идните седмици, Мала Мала ще се завърне към живота. Обгорената земя се преражда в тучни поляни. V Биволите се презреждат с енергия от богатите пасбища. Из целият парк, мъжките се надуват и позират, тъй като съревнованието за женските става все по-разгорещено. V Скоро ще има ново поколение в Мала Мала. V По-надолу по реката, Дрифтър също маркира новата си територия. Той и Лайла са започнали ухажването си. Тя предизвиква сношението, като му се представя в свита позиция. V Това е напрегната и шумна афера. V Лайла е в размножителен период седем дена, през които те непрекъснато ще се сношават. V Ако успеят, Лайла ще роди малки след три месеца. тя ще прекара следващата година и половина в отглеждане и хранене, а после, като нея, те ще останат сами. V Много от жителите на Мала Мала извличат полза от дъжда. V За някои, комбинацията от хладен пясък и вода е неустоима. V Шера и стадото й са в движение, V но една лъвица има проблем. Сестрата на Шера още страда от атаката на Белег. Нараняванията й я забавят и тя се бори да поддържа темпото на останалите. V Приоритетът на Шера е безопасността на стадото и единственото й лъвче. Дори и това да означава да остави сестра си. V Ранена и сама, лова за нея ще е труден, а прогонването на хиените – още по-трудно. Нощта ще донесе труден тест по оцеляване. V C падането на тъмнината, останалите от стадото се приготвят да отидат на работа. Размножителният сезон носи нови, по-лесни цели. V Младите малки нямат шанс срещу голям мъжки лъв. V Но биволското стадо не дава лесно децата си. V Те се борят, за да спасят малкото си. Но вече е късно. Те предават безжизненото тяло на лъвовете. V На пира има ново лице. Синът на Шера. Крехката плът е перфектна за лъвче, което да изпили зъбите си на нея. V Белег споделя яденето си, V нежно представяйки следващото поколение в света на месоядните. V Тайсън чува стадото си наблизо, но не може да събере сила, за да се присъедини към тях. Болестта и сушата са опустошили тялото му и то не може да се оздравее. V На покрайните на територията, Кубала е убил плячка и успява да избегне крадците. V Сянка и кланът й са хвърлили око на една по-мека цел... Ранената сестра на Шера е намерила спасително въже. Мършата може да е единственото й спасение. Но тя не e единствената, която иска да оглозга тези кокали. Сянка също ги е надушила. V Лъвицата трябва да вземе отчаяно решение. Превъзхождана числено и ранена, тя е в беда. V Но ще умре от глад, ако не отстои позицията си. V Да остане на мястото си е шанс, който тя трябва да улови, за да оцелее. V Тя все още носи всяващата страх репутация на вида си. Това е неловко примирие, докато врага се храни до нея. V Декември – разгара на лятото ще донесе нов живот и нова смърт в Мала Мала. Лайла и Дрифтър се приближават към края на едноседмичното си ухажване. V Лайла се е сношила за първи път. Сега е време и за двамата да се завърнат към самотните си животи. Може да минат две години, преди двамата отново да се срещнат. V По-надолу по река Санд, Тайсън е успял да се довлече до ръба на водата. Лъвовете могат да живеят дълго време с течностите от плячката си, но Тайсън не е ял от две седмици. Туберколозата е направила белите му дробове на решето и е унищожила дихателната му система. Похабеното му тяло е близо до точката на пречупване.
VVV
В далечен ъгъл на територията, Кубала пази остатъците от миналата вечер – но е под обсада. V Двойка млади хиени наскоро е напуснала леговището и упражняват уменията си по оцеляване. V Те чакат търпеливо, ровейки по останките. Хиените често тормозят леопардите в дърветата, за да ги накарат да изпуснат плячката си. V Дори и безопасността на клоните не може да успокои нервите на Кубала. V Но младежите си нямат бодигард. V Двутонен носорог отвлича вниманието. V Но младежите не се предават лесно. Кубала се е радвал на властта, докато е могъл. Хиените са само новобранци, но все пак са успели да смутят стария владетел. Кубала не е единственият стар цар, за когото са настъпили тежки времена. Империята на Белег се срутва. Той е сам и неспокоен. V Живота на Тайсън се държи на косъм. V Той е прекалено слаб, за да напусне реката. V Дишането му е плитко – силата му си отива. V Тайсън е живял изпълнен с предизвикателства и промени живот. V Той и брат му са се били смело, отгледали са нови поколения и са защитавали територията и стадото си. V Той е изпълнил съдбата си. V Последен дъх V и той оставя територията си завинаги. V Ревът на брат му отеква в далечината. Сега той трябва да защитава Пукнатия Камък сам. V Работата ще бъде трудна – има много по-млади лъвове наоколо, които ще отправят предизвикателства към него за короната му. V Той ще трябва да събере цялата си сила, за да защити стадото и да се увери, че последното лъвче на Тайсън ще оцелее. V Властта в Мала Мала е несигурна и рискована. Териториите се печелят трудно и се задържат трудно. Дори и най-могъщите хищници живеят в постоянна заплаха. Бъдещето на стадото лежи на плещите на Белег.
ПРЕВОДАЧ: Полина Кочева
English to Bulgarian: Trapped - Cave Rescue General field: Other Detailed field: Journalism
Source text - English 00.14 A flash flood traps seven French cavers 100 metres underground. As the water rises… it forces the men up against the cave roof… and there’s no escape.
00.30 TITLE
00.56 In southern France, a freak storm turns a weekend caving adventure into a life and death struggle.
01.07 Seven men scramble into their life rafts and wait helplessly, as the floodwaters force them relentlessly upwards.
01.18 The air pocket that’s keeping them alive is shrinking. If the water keeps rising, it’ll crush them into the cave’s ceiling and drown them.
01.31 Nicolas Wioland is on his first overnight caving expedition – and it’s a terrifying initiation.
01.42 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): I was 19 years old at the time. Why at the beginning of my life am I going to die here?
01.50 Nicolas is the youngest member of the team.
01.59 He and six more experienced cavers have been planning this expedition for months.
02.08 They’re all from the nearby town of Gramat… and they all share one passion – exploring the planet’s underground frontiers.
02.25 The Vitarelles cave system is right in their back yard, stretching for 14 kilometres beneath the fields and forests around Gramat. It’s a giant subterranean network of caverns with an underground river and caves up to 40 metres tall. But there’s only one entrance.
02.49 This is how Nicolas and the others have descended into Vitarelles. The entry point is a narrow, 40 metre deep well that connects with the underground river.
03.04 At the start of the expedition, the river is just ankle deep in most sections. But in some areas, they need rafts to make their way through deeper water.
03.19 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): Our goal was to follow the underground river, and check out parts of the cave that hadn’t been explored in 15 or 20 years.
03.32 Two days into their expedition, a freak wave of violent thunderstorms sweeps through the region.
03.46 It dumps 62 millimetres of rain in just 12 hours.
03.52 The underground river rises quickly, flooding the cave and blocking the only escape route.
04.11 Nicolas and the six other cavers have been trapped for most of the day.
04.20 They’re now huddled together, just one and a half metres from the roof of the cave.
04.30 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): There were no sounds anymore, no noises. It was a silent lake that was rising little by little.
04.46 Nicolas tries to boost the group’s morale. He tells his friends that he’ll buy them all a car if they get out alive. He’s only half serious.
04.58 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): We were supposed to meet up with another group of cavers the next day. So once the water rose, we knew our families would sound the alarm and contact the rescuers.
05.21 300 kilometres away, in another cave system, Bernard Tourte is leading a rescue training exercise.
05.29 Bernard is a world renowned caver, with nearly two decades of experience.
05.38 His expertise is now urgently needed in France’s biggest ever cave rescue attempt.
05.51 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): We got a phone call that there was a group of seven people trapped in the Vitarelles. It’s a huge cave system and the flow of the river there gets incredibly powerful when there are massive floods. It becomes really dangerous. So we took this call very seriously. We knew we had a potentially tragic situation on our hands.
06.31 For the men trapped in their life rafts, the hours pass slowly and painfully.
06.42 At just eight to 10 degrees Celsius, the water is bone chillingly cold.
06.53 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): We felt abandoned. We asked, why did this happen to us?
06.59 The only thing keeping them alive is a pressurized pocket of air between the water and the top of the cavern.
07.10 The men know their situation is precarious – any change in the pressure inside the cave could make the water rise suddenly.
07.22 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): I was asking myself – will I have enough air to breathe? It was either we get out or we will be left to die?
07.46 The men have to use their lamps sparingly. The lamps burn a flammable gas to make light, and this process consumes precious oxygen.
07.58 With every breath, they rob the tiny air pocket of its life saving oxygen. And every time they exhale, they fill the air chamber with increasing amounts of deadly carbon dioxide.
08.13 As carbon dioxide levels accumulate in the body, breathing accelerates, heart rate increases and tissue fluids become acidic. Extremely high levels of CO2 can cause respiratory paralysis, convulsions, coma and even death.
08.45 Computer technician Phillippe Verge is the team’s technical expert. He uses an altimeter to check the air pressure in the bubble.
08.57 He knows that, as long as the pressure remains stable, the water won’t rise or drop suddenly.
09.05 Philippe reports that the pressure is high and holding – for the moment. But any change in another part of the river could eliminate their safe haven in a matter of seconds.
09.22 In the town of Gramat, family and friends of the cavers are worried that the torrential rains may have turned Vitarelles into a death trap.
09.56 Rescuers set up headquarters on a military base above the cave system, and rescue groups from across the country converge on the small town.
10.10 But because the entrance well is flooded, they’re unable to get down into the caves.
10.25 One of the key rescuers to arrive on the scene is Guy Bariviera.
10.37 Guy is a veteran adviser with the country’s caving rescue organization, Speleo Secours Francais.
10.47 He grew up in the area, and this is where he began caving as a boy.
10.56 GUY BARIVIERA (TRANSLATED): Here’s what we know. There’s been a ton of rain, we have seven cavers trapped underground and they’ve got enough food to last them three days. We have to try and rescue them, but we know the only entrance is filled with water.
11.19 Nicolas Wioland and his fellow cavers have now been trapped for almost 24 hours. So far, the air pressure has held steady. But they’re in for the shock of their lives.
11.38 Upstream in another part of the cave system, some debris breaks loose. As the blockage clears there’s a sudden, dangerous drop in air pressure, and then a powerful surge of water.
11.51 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): The moment the water goes down it goes down fast. Faster than it rose. Our torsos were shaking and trembling. Our ears were blocked. You really had the impression you were squished into a bottle, and being shaken in every direction.
12.15 As the water level drops, the men clamber onto a ledge that was previously submerged.
12.21 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): We were worried – it was like a whirlpool that was going to suck us down underwater, bash us into the walls, and drown us in the current.
12.33 The sudden draining of the water disrupts the pressure in the gallery and creates a bizarre phenomenon.
12.43 For a period of nearly 10 minutes, multiple waves batter the inside of the cavern.
12.50 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): The noise was absolutely infernal. We were really in the middle of the elements that were in a fury.
13.14 The unpredictable underground river presents a huge challenge for the rescuers. In order to conquer it, they desperately need the expertise of world caving specialist Bernard Tourte.
13.32 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): The cave system actually descends. And the river flows through it. So essentially the current flows downward from the highest point to the lowest point.
13.45 He heads for Gramat with a special kayak ideal for this kind of rescue.
14.03 The water has receded, and the trapped cavers have made camp on a three metre wide ledge.
14.14 But the waves have left them badly shaken.
14.20 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): We had to organize. We had to do something. We said to ourselves, ‘survival starts right now.’ We had about three days of waiting. We figured it would take about three days for the water level to drop before we could head back out.
14.42 The men carefully ration the food that’s left – some packets of soup, a few cereal bars, rice cakes and some caramels.
14.55 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): We started to tabulate what we had for supplies: what we had for light, how much water we had. We had a stalactite that ran with water – drip by drip that we collected and purified with hydroclonozone tablets.
15.29 Bernard Tourte now arrives at Vitarelles. The floodwaters have receded, meaning that he can attempt to enter the cave system along with Guy Bariviera, the local expert.
15.46 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): As soon as I arrived on site I was updated on the situation. And we quickly made the decision to form a team that would include Guy Bariviera and myself.
16.01 Rescuing the trapped men will be the biggest challenge of Bernard’s career.
16.09 He and Guy will have to navigate a maze of dangerous caves and unexplored galleries in order to find the cavers.
16.20 They know that the trapped cavers had planned to go to some of the highest points of the system. If they’ve made it that far, they might still be alive.
16.32 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): Even though the water rose 30 metres at the lower end of the cave system, it didn’t mean that it completely flooded the upper end. So, if the trapped cavers were up there when the water was rising we had every hope of finding them in perfect health.
16.53 Bernard and Guy prepare for their underground search with military precision, gearing up with the most sophisticated rescue equipment.
17.08 This includes Bernard’s special two man inflatable kayak.
17.17 Guy, who’s already been underground on a scouting mission, tells Bernard that the current is very dangerous.
17.25 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): The objective of the mission was to go to the furthest point possible in the cave system. We figured once the water started rising, the cavers would have moved camp, would have withdrawn to a higher part of the cavern.
GUY BARIVIERA (TRANSLATED): So Bernard and I left on his customized craft with a lot of equipment to fight the current and do all the climbing.
17.49 When Bernard and Guy descend into the cave system, they discover that the underground river is still raging in some passages, while others are flooded right to the ceiling.
18.02 Making any headway among the jagged rocks is taxing and dangerous work.
18.20 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): We had enough room between the roof and the surface of the water to move forward, but it was difficult because the water had a violently strong current.
18.32 After nearly five hours of slogging through the cave system, they finally come within striking distance of a cave called Salle du Cone. This is where Bernard and Guy hope the men are trapped – in the higher galleries.
18.52 The only way to get to these galleries is to climb.
19.08 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): Imagine the Salle du Cone is a chamber that is pointed. So we arrived at a gallery that is situated at this level and then we had to climb the slope towards the summit of the chamber. It was about a 15 metre climb to get up to the upper gallery.
19.36 It’s a gruelling five hour climb. The two men drag themselves forwards, hauling their heavy equipment and Bernard’s inflatable kayak. But when they finally reach the upper gallery they find it waterlogged, but otherwise empty… except for one disturbing sign that someone – or something – has passed through.
19.59 GUY BARIVIERA (TRANSLATED): Once we made it to the upper gallery of Salle du Cone, it’s basically the highest point in the area. We looked around and noticed there were little bits of plastic stuck to the ceiling. That was incredibly disappointing and distressing, because this meant the whole network had been filled with water… It was pretty tragic.
20.23 Guy and Bernard know that if the men had still been here, they would have drowned.
20.32 If they’re still alive, they have to be somewhere even higher in the cave system.
20.46 The next big cave is Cle de Voute, another two kilometres upstream.
20.56 Bernard and Guy want to press ahead, but it’s too dangerous – water completely fills the low sections in front of them.
21.10 They’re forced to turn around and head back to the rescue headquarters to devise a new plan.
21.33 Nicolas and the other cavers can only wait.
21.44 With no sense of time and no daylight, sleep comes in fits and bursts. Some sleep, others talk; but they all worry about the changing water level.
22.04 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): So basically, we went into survival mode. We figured it would be a good idea to eat every 12 hours, and we’d try to really conserve our energy. We had a stove to heat the water so that we could hydrate ourselves as well as warm ourselves. And we still had a bit of fuel for our lamps to eventually light the way out.
22.41 They fantasize about the perfect meal.
22.48 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): Almost immediately, the first thing that comes to mind is hunger.
22.54 They share – and savour – memories of great restaurant meals and favourite recipes.
23.02 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): All you think about is food – eat, eat, eat. And so we had to be really careful and ration our meals. I remember we had one meal that consisted of a spoonful of curried rice, 15 millilitres of hot tea, a quarter of mandarin orange and a rotten chestnut. That was a meal.
23.27 When Bernard and Guy resurface, they adopt a new strategy to speed up the search for the missing cavers. They tell their fellow rescuers that it’s difficult and risky to make any headway underground, so they need to find a quicker way to access the key caverns.
23.48 They decide to call in some heavy machinery. Topographers will try to pinpoint the location of caves that the rescuers haven’t been able to reach via the underground route.
24.03 Drilling teams will then punch though the earth to get direct access to the chambers below. This drilling should create new entry and exit points along the cave system, providing shortcuts for the rescuers and hopefully bringing them within reach of the trapped cavers more safely and more quickly.
24.37 But deciding exactly where to drill is a daunting task.
24.46 Just 30 centimetres in the wrong direction could mean missing the entire cave system.
24.55 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): We needed two types of machines for the drilling operation. We needed drills that could go very deep to try to locate the river. And we also needed drills that could bore out a hole large enough in diameter for a person to fit through. That was essential.
25.11 The drilling teams hammer away at the rock day and night.
25.21 At the same time, other rescuers try the underground route via the well – the cave’s only natural entrance. They work their way up the river to where they think the men could be trapped.
25.46 The seven trapped cavers have so far managed to hold on for almost a week. But their situation is getting desperate. They’re almost out of food. And worse than that, the water is rising again.
26.11 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): With news of the rising water the fear flooded right back in. We checked the level quickly and saw the water kept on rising, and the current was getting stronger and stronger. And then the biggest fear for all of us was … we all looked up at the ceiling. And everyone said: no way. There’s no way we’re going in the rafts again. It was so horrible, so difficult physically that we wouldn’t survive a second flood.
26.48 Rescuers have been working around the clock to find the missing cavers, but the weather now takes another disastrous turn. For the second time in a week, torrential rain hammers southern France. Water floods the cave entrance, shutting off all access.
27.10 The team of rescuers underground is now also cut off by the rising water.
27.22 Above ground, Bernard Tourte has to find a way to warn them – and fast. He scribbles a message on a notepad, attaches it to a bare light bulb and a phone, and sends it down a small drill hole.
27.44 He needs to attract the attention of his men to warn them of the dangerous new flooding.
27.54 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): So there was the phone, there was the lamp and there was the message. And the objective of that was to stop them from going any further. We didn’t want them to keep going back toward the entrance to Vitarelles. Because we knew the water had risen there, and they would have been trapped.
28.14 At first, Bernard gets no response from the team underground.
28.32 He waits for three hours. Then finally, there’s a welcome sign of life from the rescuers below. Bernard warns them to stay where they are, until the floodwaters have receded.
28.49 There’s nothing the trapped rescuers can do until the water level drops again, or the drilling crew enlarges the hole enough so that a body can squeeze through. But at least they’re safe.
29.23 Meanwhile, elsewhere in the cave system, Nicolas Wioland and his six trapped colleagues have used up almost all the fuel for their head lamps. Even if the water level drops, they no longer have enough light – or strength – to walk out of the caves on their own. Depression now sets in.
29.46 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): We were really wishing the water level wouldn’t rise to that level again. For me, if that was the case, I would have probably let myself sink. It was a point at which we all wanted to abandon it. To let it all go.
30.11 Drilling teams continue their efforts to blast into the rock and enlarge the existing hole.
30.22 Finally, the giant drill breaks through.
30.32 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): That was a major accomplishment for us. Once we created the new opening it was like removing a whole piece of the cave network.
30.43 But the rescue mission is far from over. Even though they’ve now created a shortcut into the cave network, they still don’t know for certain where the seven missing men might be – or if they’re still alive.
31.15 The time underground has taken its toll on Nicolas and his fellow cavers. Their main preoccupation now is to fight off dehydration and hypothermia.
31.30 But there’s also another worry – their supply of water purification tablets has almost run out.
31.40 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): I wasn’t mad at anyone, I was depressed. I felt abandoned, abandoned by life completely.
31.57 By now the massive rescue effort has become an international story, and the media has descended on the quiet countryside. Bernard Tourte and his team now have to deal with a new set of challenges – including how to prevent any bad news from leaking out.
32.15 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): There were about 200 to 300 people who came from everywhere – and we had huge problems trying to control that. We heard that some reporters had plugged themselves into our telephone system. We had microphones planted in different command posts. We had people listening to our conversations on long-range microphones too.
32.46 Bernard gathers his team and briefs them on the media storm. From now on they’ll use coded messages when calling each other.
32.59 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): The codes were used so that the media didn’t understand the meaning of our words – so basically we had time to organize and tell the families.
33.09 The rescuers’ code if they find the survivors alive is ‘send us some food’. If the cavers are found dead, the code is ‘send us some carbide’.
33.24 As the drilling teams zero in on the large gallery called Cle de Voute, they’re slowed down by calcified rock.
33.35 This kind of rock has a lot of cracks and fissures, which can cause a drill head to bend or break.
33.46 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): With the help of a little camera that we sent down the camera into each hole we looked to see if there were any galleries. At the same time we measured the speed of the air current. Because if there’s a strong air current that means there is a direct connection with the larger cave network.
34.06 The drill penetrates 28 metres down into the rock. Then suddenly, it breaks through to a large cavity of air.
34.18 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): We immediately decided to widen the drilled hole.
34.23 Bernard and Guy hope that the cavers are trapped here, somewhere in the galleries of Cle de Voute. But the camera can find no sign of the missing men.
34.46 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): Underground we always have the impression of hearing noises. Bizarre noises. Strange noises. Above all when there is a river and the sound of water.
34.59 Nicolas thinks he hears a voice… and one of the others is also sure he’s heard something.
35.06 PHILLIPPE (ACTOR): Shh …
NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): In the midst of the sounds of water and the sounds of voices that we constantly heard, I believe I heard something a little bit stronger, a little bit louder.
35.23 They all wonder if it might be rescuers. But for every moment of hope, there’s a moment of despair when they realize it’s just an illusion.
35.39 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): We said, ‘Is it a hallucination? Two people at the same time?’ That would be bizarre. Is there someone who is trying to contact us? Is there a rescue?’ We looked to our left, looked to our right, but there was no one. There was nothing. All 7 of us thought a lot about our families. We thought they must be dead worried. After waiting several days like this we all wished they still had hope. That they all thought, as long as we don’t find them, they are still alive.
BERNARD TOURTE (TRANSLATED): The survivors knew each other but the families also knew one another. During the whole rescue they tried to help us. The drilling teams, the rescue teams on the surface, we were all working 24 hours around the clock. It was raining, it was snowing, it was freezing. The support of the families was very important and helpful and kind to the rescuers. They made us coffee, they brought us food. They really tried to lend support to all levels of the rescue effort in the face of a daunting challenge.
37.28 The rescuers are encouraged by the enlarged drill hole above Cle de Voute. They know that if the trapped cavers are still alive, this is the most likely place they’ll find them.
37.43 Guy Bariviera prepares to descend into the cave system once again.
37.51 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): Guy went underground about five or six times. And every time he was down for long, complex and intense missions. All that, combined with fatigue, puts a rescuer at danger of getting injured. For a guy like me, Guy was the most important resource. I had to send him on missions where his presence was indispensable.
GUY BARIVIERA (TRANSLATED): There were two possible routes, a main climb and a gallery that went off in another direction.
38.41 Guy unhooks his line. He’ll be joined by another rescuer. Guy believes that if he can discover a passageway through to the river, he’ll be able to find the trapped men. If they’re still alive, they’ve got to be close.
38.59 GUY BARIVIERA (TRANSLATED): We went into that gallery with the hope of finding our survivors. We covered 300 metres. It was the first time that anyone disturbed the soil and we didn’t manage to find a direct link to the river. No sound, no sign of air currents.
39.27 Guy explores other areas of the cave system – but with no result and no sign of the river.
39.35 GUY BARIVIERA (TRANSLATED): Finally after many climbs and many obstructions we reached a cavity of a few metres that blocked off yet another gallery. As soon as I got through the rockfall there was an enormous sound, it was the sound of the river, the rumbling of water in the gallery, the resonance of that water. And also at the same time there was the current of air that was tickling my nostrils.
40.27 The discovery of the underground river is a huge breakthrough. Guy believes that the trapped cavers must now be within shouting distance.
40.47 GUY BARIVIERA (TRANSLATED): We didn’t hear them, there was no sign of life. But at least the search could now accelerate.
40.55 They push boulders into the cavern below, hoping that the noise will spark a response from the trapped men.
41.09 But still there’s no answer.
41.13 GUY BARIVIERA (TRANSLATED): We had been underground exploring for several hours now.
41.24 Guy reports to the rescuers on the surface. He tells them that although he’s found the river and cleared a passageway to it, there’s no sign of the cavers – and he can’t go any further.
41.40 GUY BARIVIERA (TRANSLATED): We’d finally found a connection to the river at this end of the system, but the cavers weren’t here. And so we needed to deploy new teams to look for them.
41.57 After more than a week of rescue work and five marathon underground missions, Guy is exhausted. He has no choice but to head back to the surface.
42.15 When he arrives at the top, he briefs the others about the shaft that leads to the underground river, and where they need to go next. A fresh team of rescuers will continue the hunt for the trapped cavers.
42.41 Ciryl Arnaud is a member of the next unit going in.
42.53 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): Guy’s discovery of the shaft leading to the river was huge for us. We now had a new access point where we could quickly put our feet back in the river.
43.06 At this point, every minute counts. There’s been no word from the trapped cavers for almost 200 hours – and there’s no evidence that they’ve survived the floodwaters.
43.25 Cyril’s team ploughs forward… and sees a bend up ahead.
43.32 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): I think it was about 8 or 9 o’clock on Sunday morning. Everyone was in their sleeping bags, and then distinctly I heard a voice – someone who was talking to someone else. There I felt my stomach go in knots, my throat closed.
44.03 The seven cavers have been trapped for nine days. They’re so weak and disoriented that they can’t even tell if the sounds they can hear are real.
44.15 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): And at that moment everyone yelled with all their lungs OHHHH EHHH! Then we waited, all seven of us, stressed, tense, shivering on edge – and then we heard OHHHH EHHH! The answer we were waiting for, for 10 days. When we saw the rescuers arrive later, the sensation was unimaginable.
45.07 After nine days trapped 100 metres underground, Nicolas and his friends now know that they’re going to get out of the cave – alive. To celebrate, they present the rescuers with one of the stale pieces of cake they’ve been saving.
45.24 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): It was contact with another human being. To know that we were not forgotten, not abandoned. And finally, that we would get out.
45.38 Although the men have been found alive, Ciryl decides not to call up with the code. Instead, he wants to deliver the news personally to Bernard.
45.51 BERNARD TOURTE (TRANSLATED): He did that for one reason only – to keep the information as confidential as possible. Because we knew on the surface there were a lot of people listening in on our comms systems, and if they decoded our message it could have caused some serious problems.
46.15 In the middle of night, on the 10th day, the cavers begin to emerge from the bowels of Vitarelles. Nicolas Wioland is the first to be winched to the surface.
46.34 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): I could never thank enough all of the people who took part in the rescue. It will forever be etched in my memory, in my eyes. We’ll always remember those first images of the rescuers looking at us – seeing us alive at the end of 10 days. 10 days of anxiety. What can I do to thank them? You’d need more than one lifetime for that.
GUY BARIVIERA (TRANSLATED): It was an immense joy for me when we finally found them. I was a bit disappointed I wasn’t the one who actually met them underground, but to see them a little bit later when they came out was … fantastic.
BERNARD TOURTE (TRANSLATED): This operation was the biggest and longest rescue effort ever in France. Obviously the high point of it is that we found the 7 men survivors, alive. For me, it will always be one of those experiences that is totally extraordinary.
47.42 After the rescue, Nicolas became an SSF rescuer himself – as did several other cavers.
47.47 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): An experience like the one we went through, it certainly leaves a mark on your life. At the time I was 19 years old. I didn’t know much about life. It taught me a lot. It taught me personally to live more intensely. To pay attention to my choices, and to pay attention to my friends. To respect life. To build ties with everyone because it could happen to anybody.
BERNARD TOURTE (TRANSLATED): Speleology is the last activity in the world that allows us to uncover territories completely untouched by civilization. It’s fabulous. All the mountains have already been climbed by one route or another, but underground there’s still much to discover. Today we still find new networks of 30, 40, even 50 kilometres.
48.56 Vitarelles is now officially sealed off, and the military zone is closed to cavers. No one else will explore this cave system any time soon – unless they can find a new way in.
49.15 To this day, many cavers continue to search for that possible fissure, that possible crack that will lead them back down into the abyss.
49.25 NICOLAS WIOLAND (TRANSLATED): If tomorrow we find a new entrance to that network, I will be the first to return.
Translation - Bulgarian НАДПИС: Това е истинска история...разказана от оцелелите...и хората, които са ги спасили.
ДИКТОР: Внезапно наводнение хваща в капан 7 френски пещерни изследователи 100 м по земята. V Водата се покачва и ги избутва към тавана. Няма изход.
НАДПИС: В КАПАН
13 Ноември, 1999
СПАСЕНИЕ В ПЕЩЕРАТА
ДИКТОР: В южна Франция, ужасна буря превръща един пещерен излет в борба на живот и смърт. V
Седем мъже пропълзяват в животоспасителните лодки и безпомощно чакат, докато водата неуморно ги изблъсква нагоре. V Въздушният джоб, който поддържа живота им, се смалява. Ако водата продължи да се покачва, ще ги притисне към тавана на пещерата и ще ги удави. V
Първата пещерна експедиция с преспиване на Никола Виолан се оказва едно ужасно начинание.
НИКОЛА: Тогава бях на 19. Защо в началото на живота си щях да умра тук?
ДИКТОР: Никола е най-младият член на екипажа. V
Той и още 6 опитни изследователи планират с месеци тази експедиция. V
Всички са от близкия град Грама. Всички имат една обща страст – изследването на подземните предели на планетата ни. V
Пещерната система Витарел е в задния им двор и се простира на 14 км под полетата и горите около Грама. Това е огромна подземна мрежа от тунели, включващи подземна река и пещери, високи до 40 м. Но има само един вход. V
Оттук Никола и останалите са се спуснали във Витарел. Входът е тесен кладенец, дълбок 40 метра, който се свързва със подземната река. V
В началото на експедицията, реката е дълбока само до глезените в повечето си части. Но в някои области са им нужни салове, за да преминат през по-дълбоките води. V
НИКОЛА: Целта ни беше да следваме подземната река и да разгледаме части от пещерата, които не са посещавани от 15-20 години.
ДИКТОР: На втория ден от експедицията, вълна от яростни гръмотевични бури помита района. V
Изливат се 62 мм дъжд само за 12 часа. V
Подземната река бързо се покачва, наводнява пещерата и блокира единствения път навън. V
Никола и останалите 6 изследователи са в капан от началото на деня. V
Те са притиснати един към друг, на метър и половина от тавана на пещерата. V
НИКОЛА: Вече не се чуваха никакви звуци. Езерото беше тихо и нивото му постепенно се покачваше. V
ДИКТОР: Никола се опитва да повиши духа на групата и казва на приятелите си, че ще купи на всички коли, ако оцелеят. Сериозен е само наполовина.
НИКОЛА: На другия ден трябваше да се срещнем с друга група изследователи. Така, че когато водата почна да се покачва, ние бяхме сигурни, че семействата ни ще пратят спасителен отряд.
ДИКТОР: На 300 км от тук, в друга пещерна система, Бернар Туурт провежда учебно упражнение по спасяване.
Бернар е световно известен изследовател на пещери с двайсет-годишен опит. V
Сега във Франция спешно се нуждаят от експертизата му за най-голямата пещерна спасителна акция досега.
БЕРНАР: Получихме обаждане, че седем души са хванати в капан във Витарел. Това е огромна система от пещери и течението на реката там става изключително мощно когато има наводнения. Става много опасно. Затова приехме това обаждане много сериозно. V Знаехме, че става въпрос за потенциален трагичен изход.
ДИКТОР: За хората, затворени в техните лодки, часовете минават бавно и болезнено. V
Водата е смразяващо студена – 8 до 10 градуса по Целзий. V
НИКОЛА: Чувствахме се изоставени. Защо това се случваше на нас?
ДИКТОР: Единственото, което поддържа живота им, е херметизиран „джоб” от въздух между водата и тавана. V
Те знаят, че ситуацията е рискована – всяка промяна в налягането в пещерата може да накара водата внезапно да се покачи.
НИКОЛА: Питах се дали ще имам достатъчно въздух. V Или щяха да ни измъкнат, или да ни оставят да умрем.
ДИКТОР: Мъжете трябва да използват лампите пестеливо. Те изгарят възпламенителен газ, за да произведат светлина, и този процес поглъща ценния кислород.
С всяко вдишване, животоспасителният кислород във въздушния джоб намалява; с всяко издишване, наличният смъртоносен въглероден диоксид се увеличава. V
С покачването на нивата на въглероден диоксид в тялото, дишането се учестява, сърцебиенето се ускорява и тъканните течности стават киселинни. Високите нива на въглероден диоксид могат да предизвикат респираторна парализа, гърчове, кома и дори смърт. V
Компютърният специалист Филип Верже е техническият експерт на екипа. Той използва алтиметър, за да провери налягането в мехура. V
Той знае, че докато налягането е стабилно, водата няма да се покачи или да спадне внезапно. V
Филип докладва, че налягането е високо и постоянно...засега. Но всяка промяна в друга част на реката може да елиминара убежището им само за секунди.
VVV
В Грама, приятелите и роднините на изследователите се страхуват, че поройните дъждове могат да превърнат Витарел в смъртоносен капан. VV
Спасителите установяват щаба си в една военна база над пещерите и спасителни отряди от цялата страна се стичат в малкия град.V
Но тъй като входът е наводнен, те не могат да влязат в пещерата. V
Един от най-важните спасители тук е Гий Баривиера. V
Гий е стар съветник на пещерната спасителна организация в страната, Спилио Секур Франсе. V
Той е отраснал в тази област, и тук се е запознал с пещерите като малко момче. V
ГИЙ: Ето какво знаем. Валял е много дъжд и имаме седем човека в капан под земята, а те имат достатъчно храна за три дена. Трябва да се опитаме да ги спасим, но знаем, че единственият вход е наводнен. V
НАДПИС: ДЕН 2
ДИКТОР: Никола Виолан и приятелите му са затворени в пещерата вече 24 часа. Досега налягането не се е променило. Но им предстои най-големия шок в живота им. V
Нагоре по течението, в друга част на пещерите, няколко отломки се освобождават. Докато задръстването се изчиства, налягането спада рязко и предизвиква мощен прилив.
НИКОЛА: Когато водата почне да намалява, тя намалява бързо. По-бързо, отколкото когато се покачи. V Телата ни се тресяха и трепереха. Ушите ни бяха запушени. Все едно си натикан в бутилка, клатеща се във всички посоки.
ДИКТОР: С падането на водното ниво, хората се покатерват на една издатина, която преди това е била потопена.
НИКОЛА: Уплашихме се – беше като водовъртеж, който щеше да ни засмука под водата, да ни удари в стените и течението щеше да ни удави.
ДИКТОР: Внезапното източване на водата разбърква налягането в галерията и създава странен феномен.
Близо 10 минути, многобройни вълни се блъскат във вътрешността на пещерата.
НИКОЛА: Шумът беше адски. Намирахме се сред самите елементи, които бяха много разярени. V
ДИКТОР: Непредвидимата подводна река поставя пред спасителите огромно предизвикателство. За да я победят, им трябва експертизата на специалиста по спелеология Бернар Турт.
БЕРНАР: Системата от пещери се спуска надолу, а реката тече през нея. Така че течението е надолу, от най-високата към най-ниската точка.
ДИКТОР: Той се насочва към Грама със специален каяк, идеален за такова спасяване. V
Водата се е оттекла и изследователите са си направили лагер на издатина, широка 3 м. V
Но вълните са ги разтърсили. V
НИКОЛА: Трябваше да се организираме. Трябваше да направим нещо. Казахме си, че оцеляването започва сега. Щяхме да чакаме 3 дена. Сметнахме, че за 3 дена нивото на водата ще спадне достатъчно и ще можем да излезем навън.
ДИКТОР: Те внимателно разпределят останалата храна: няколко пакета супа, няколко зърнени закуски, оризови сладкиши и малко карамел.
НИКОЛА: Започнахме да маркираме провизиите си: какво имахме за осветление, колко вода имахме. V Имаше сталактит, от който течеше вода – капка по капка я събирахме и я пречиствахме с таблетки хидроклонозон. V
ДИКТОР: Бернар Турт пристага във Витарел. Водите са се оттекли, което означава, че той може да се опита да влезе в пещерите заедно с Гий Баривиера, местният експерт. V
БЕРНАР: Веднага щом пристигнах, ме информираха за ситуацията. Бързо решихме екипажът ни да включва Гий Баривиера и мен. V
ДИКТОР: Спасяването на тези хора ще бъде най-голямото предизвикателство в кариерата на Бернар. V
Той и Гий ще плават в лабиринт от опасни пещери и неизследвани галерии, за да открият изследователите. V
Те знаят, че изследователите са планирали да отидат до някои от най-високите точки в системата. Ако са успели да стигнат до там, може още да са живи.
БЕРНАР: Въпреки, че водата се повиши с 30 м в долния край на пещерната система, това не означава, че горният край е изцяло наводнен. Така че, ако изследователите са били горе, когато водата се е покачвала, има голяма надежда да ги намерим в отлично здраве. V
ДИКТОР: Бернар и Гий се приготвят за подземното търсене с военна прецизност и се оборудват с най-усъвършенстваната спасителна екипировка.V
Това включва специалния двуместен надуваем каяк на Бернар. V
Гий, който вече е бил на подземна разузнавателна мисия, казва на Бернар, че течението е много опасно.
БЕРНАР: Целта на мисията беше да стигнем до възможно най-далечната точка в пещерната система. Решихме, че когато водата е почнала да се покачва, изследователите са преместили лагера си и са се изтеглили към по-висока част от пещерата.
ГИЙ: Така че Бернар и аз потеглихме с неговата специална лодка и с много обурудване, за да се борим с течението и да се катерим.
ДИКТОР: Когато Бернар и Гий се спускат в пещерите, те откриват, че подземната река все още бушува в някои участъци, а други са наводнени до тавана.
Напредването из назъбените камъни е трудна и опасна работа. V
БЕРНАР: Имаше достатъчно място между покрива и повърхността на водата, за да се движим напред, но беше трудно, защото течението беше яростно и силно.
ДИКТОР: След близо 5 часа тежко пътуване през пещерната система, те най-накрая приближават пещера, наречена Сал Дю Кон. Бернар и Гий се надяват, че хората са тук, в по-високите галерии. V
Единственият начин да стигнат до тези галерии е да се катерят. V
БЕРНАР: Представете си Сал Дю Кон като зала със заострен таван. Ние стигнахме до галерия, която е разположена на това ниво, и трябваше да се катерим към върха на залата. V Изкачихме 15 м, за да стигнем до горната галерия.
ДИКТОР: Това е изтощителелно 5-часово катерне. Двамата се издърпват напред, влачейки тежкото си оборудване и надуваемия каяк на Бернар. Но когато накрая достигат горната галерия я намират наводнена, но празна...като изключим един смущаващ знак, че някой – или нещо – е минало оттук.
ГИЙ: Стигнахме до най-горната галерия на Сал Дю Кон, а това е най-високата точка в тази област. Огледахме се и видяхме, че на тавана бяха залепени малки парченца пластмаса. Това беше изключително разочарователно и подтискащо, защото означаваше, че цялата мрежа е била изцяло наводнена...Беше трагично. V
ДИКТОР: Гий и Бернар знаят, че ако хората са били тук, са щели да се удавят. V
Ако са живи, трябва да са още по-високо в пещерите. V
Следващата голяма пещера е Кле ди Вют, още два километра нагоре по течението. V
Бернар и Гий искат да продължат напред, но е прекалено опасно – водата изпълва ниските части пред тях. V
Принудени са да си тръгнат и да се приберат в спасителния щаб, за да съставят нов план. V
НАДПИС: ДЕН 4
Никола и другите изследователи могат само да чакат. V
Без представа за времето и без дневна светлина, сънят идва на моментни изблици. Някои спят, други говорят, но всички се притесняват за променящото се ниво на водата. V
НИКОЛА: Бяхме превключили на режим „оцеляване”. Решихме, че е добра идея да ядем на всеки 12 часа и да пазим енергията си. Имахме котлон, на който топлехме водата, за да поддържаме телесната си топлина. Все още имахме малко гориво за лампите си, за да си светим по пътя на връщане.
ДИКТОР: Когато Бернар и Гий излизат навън, те оформят нова стратегия, за да ускорят търсенето на изгубените изследователи. Те казват на останалите в спасителния отряд, че е трудно и рисковано да се напредва под земята, така че се нуждаят от по-бърз достъп до ключовите пещери. V
Те решават да извикат тежката артилерия. Топографите ще се опитат да определят местонахождението на пещерите, които спасителите не са могли да достигнат под земята. V
Тогава няколко екипа ще почнат да дълбаят, за да осигурят директен достъп до залите долу. Това дълбаене ще създаде входни и изходни точки из пещерната система и ще предостави по-кратки пътища за спасителите, за да достигнат до изследователите по-бързо и по-безопасно. V
Но избирането на мястото за дълбаене е трудна задача. V
Само 30 см в грешната посокока и те могат изцяло да пропуснат пещерната система.
БЕРНАР: Трябваха ни два вида машини за тази операция. Нуждаехме се от сонди, които могат да влязат много дълбоко, за да открием реката. Също така ни трябваха сонди, които да пробият дупка, достатъчно широка за да мине човек през нея. Това беше основното.
ДИКТОР: Отрядът се труди върху камъка ден и нощ. V
По същото време, други спасители опитват подземния маршрут през кладенеца – единственият естествен вход към пещерата. Те пътуват по реката към мястото, където мислят, че може да са изгубените хора. V
НАДПИС: ДЕН 6
ДИКТОР: Седемте изследователи вече са издържали почти седмица. Но ситуацията става все по-отчайваща. Храната им е на свършване, и водата отново се покачва, което е по-лошо.
ЧОВЕК: Отново се покачва!
НИКОЛА: Когато разбрахме, че водата се покачва, страхът отново ни заля. Проверихме набързо нивото и видяхме как водата продължава да се покачва, и течението ставаше все по-силно и по-силно. А най-големият ни страх беше...всички погледнахме към тавана. И казахме: няма начин. Няма начин отново да се върнем в саловете. Беше толкова ужасно, толкова физически непосилно, че нямаше да преживеем второ наводнение. V
ДИКТОР: Спасителите работят по часовник, за да открият липсващите изследователи, но времето поема катастрофален развой. За втори път в рамките на една седмица, поройни дъждове помитат Южна Франция. Водата залива входа на пещерата и блокира достъпа.
VVV
В това време, на друго място в пещерната система, Никола Виолан и шестимата му колеги са изхабили почти цялото гориво за лампите си. Даже и водата да спадне, те вече нямат достатъчно светлина – или сили – за да излязат от пещерата сами. Наляга ги депресия. V
НИКОЛА: Наистина се молехме водата да не се покачи до предишното си ниво. Според мен, ако станеше така, щях да се оставя да потъна. В този момент всички искахме да се откажем. Да вдигнем ръце. V
ДИКТОР: Екипите по копаенето продължават усилията си да пробият камъка и да увеличат съществуващата дупка. V
Най-накрая, гигантската сонда успява да премине. V
БЕРНАР: Това беше много важно постижение за нас. Създаването на този отвор беше все едно да махнем цяла една част от пещерната мрежа.
ДИКТОР: Но спасителната мисия е далеч от края си. Въпреки, че са си създали по-пряк път към пещерната мрежа, те все още не знаят със сигурност къде могат да бъдат седемте липсващи мъже и дали още са живи.
НАДПИС: ДЕН 7
Времето, прекарано под земята, се отразява на Никола и приятелите му. Главното им занимание сега е да се борят с дехидратацията и хипотермията. V
Но има и друг проблем – запасът им от прочистващи водата таблетки е на привършване.
НИКОЛА: Не бях ядосан на никой, бях депресиран. Чувствах се изоставен, напълно забравен от живота. V
ДИКТОР: Внушителното усилие, вложено в тяхното спасение, вече се е превърнало в международна новина, и медиите са нападнали тихата провинция. Бернар Турт и екипът му трябва да се справят с нови предизвикателства - да предотвратят „изтичането” на лоши новини. V
БЕРНАР: Имаше 200 или 300 човека, които идваха отвсякъде и ни беше много трудно да се справим с това. Чухме, че някои репортери подслушват телефоните ни. Имаше микрофони, скрити из различните ни командни постове. Имаше и хора, които подслушваха разговорите ни с микрофони с дълъг обхват.
ДИКТОР: Бернар събира екипа си и ги осведомява за медийната буря. От сега нататък, те ще използват закодирани послания, когато говорят по телефона.
БЕРНАР: Използвахме кодове, за да не разберат за какво всъщност говорим. Така щяхме да имаме време да се организираме да осведомим семействата.
ДИКТОР: Ако открият оцелелите, кодът е „изпратете ни храна.” А ако открият труповете им, кодът е „изпратете ни карбид.” V
Екипът по дълбаенето се е прицелил в голяма галерия, наречена Кле де Вут, но попада на калциран камък. V
Този вид камък има много пукнатини и процепи, в които главата на сондата може да се огъне или да се счупи. V
БЕРНАР: Спускахме малка камера във всяка дупка, за да видим дали там има галерии. В същото време измервахме скоростта на въздушното теченеие. Защото ако има силно въздушно течение, това означава, че има директна връзка с по-голяма пещерна мрежа.
ДИКТОР: Сондата прониква на 28 м дълбочина в камъка. Тогава изведнъж попада в голяма въздушна кухина.
БЕРНАР: Незабавно решихме да разширим дупката.
ДИКТОР: Бернар и Гий се надяват, че изследователите са там, някъде из галериите на Кле де Вут. Но камерата не открива никаква следа от изгубените хора.
НАДПИС: ДЕН 8
НИКОЛА: Под земята, винаги ни се струва, че чуваме звуци. Плашещи звуци. Странни звуци. Най-вече когато има река и звука на течаща вода.
ДИКТОР: Никола мисли, че чува глас...и един от останалите също е сигурен, че е чул нещо.
НИКОЛА: Мисля, че между звуците на водата и гласовете, които непрекъснато чувахме, чух нещо малко по-силно, малко по-шумно.
ДИКТОР: Всички се чудят дали това не са спасители. Но за всеки момент надежда, има момент отчаяние, когато осъзнаят, че всичко е само илюзия.
НИКОЛА: Казахме си, „Това халюцинация ли е? Двама човека едновременно?” Това би било странно. Има ли някой, който се опитва да ни достигне? Има ли спасители? Погледнахме наляво, после надясно, но нямаше никой. Нямаше нищо. V И седмината мислехме много за семействата си. Мислехме си, че сигурно са страшно притеснени. Молехме се след тези няколко дни те все още да се надяват. Да си казват, „Докато не ги намираме, те са живи.” V
БЕРНАР: Оцелелите се познаваха един друг и семействата им също се познаваха. По време на цялата спасителна акция те се опитваха да ни помогнат. Дълбаещите екипи, спасителните екипи на повърхността, всички работехме по 24 часа на ден. Валеше дъжд, валеше сняг, беше ужасно студено. Подкрепата на семействата беше много важна, полезна и благотворна за спасителите. Те ни правеха кафе, носеха ни храна. Наистина се опитваха по всякакъв начин да подкрепят усилията ни да се справим с това ужасно предизвикателство. V
ДИКТОР: Спасителите са окуражени от уголемената дупка, пробита на Кле де Вут. Те знаят, че ако изследователите все още са живи, това е най-вероятното място да ги намерят. V
Гий Баривиера се подготвя отново да се спусне в пещерите.
БЕРНАР: Гий слиза долу 5 или 6 пъти, и всеки път имаше дълги, сложни и напрегнати мисии. Всичко това, плюс умората, поставя пред спасителя опастност от наряване. V За човек като мен, Гий беше най-важният ресурс. Пращах го само на мисии, където присъствието му беше от първа необходимост. V
ГИЙ: Имаше два възможни маршрута – главният и галерия, която се разклоняваше в друга посока. V
ДИКТОР: Гий откача въжето си. Към него ще се присъедини още един спасител. Гий вярва, че ако открие път към реката, ще открие изгубените хора. Ако още са живи, трябва да са наблизо. V
ГИЙ: Влязохме в тази галерия с надеждата да открием нашите оцелели. Покрихме 300 м. На тази почва за първи път стъпваха хора. Не успяхме да намерим директна връзка към реката. V Никакъв звук, никакви въздушни течения.
ДИКТОР: Гий изседва други области от пещерите, но без резултат, без следа от реката.
ГИЙ: Накрая, след много катерене и много трудности, достигнахме кухина, която блокираше пътя към друга галерия. V Когато успях да премина през купчината камъни, чух мощен шум – звука на реката, ромоленето на водата в галерията, резонансът й. Също така имаше и въздушно течение, което гъделичкаше ноздрите ми.
ДИКТОР: Откриването на подземната река е огромен напредък. Гий смята, че вече изследователите трябва да могат да го чуят, ако извика. V
ГИЙ: Не ги чувахме, нямаше никакъв признак на живот. Но поне сега търсенето можеше да се ускори.
ДИКТОР: Те бутат камъни в долната пещера, надявайки се, че шума ще предизвика реакция от изгубените. V
Но отговор още няма.
ГИЙ: Вече от няколко часа бяхме под земята и изследвахме. V
ДИКТОР: Гий докладва на спасителите на повърхността. Той им казва, че въпреки, че е намерил реката и е разчистил пътя към нея, знак от изследователите няма, а той не може да продължи. V
ГИЙ: Най-накрая намерихме връзка към реката в този край на системата, но изследователите не бяха там. Затова трябваше да пратим още отряди, които да ги търсят.
ДИКТОР: След повече от седмица спасителна работа и маратон от 5 мисии под земята, Гий е изтощен. Той няма избор, освен да се върне на повърхността. V
Когато пристига горе, той разказва на останалите за шахтата, която води към подземната река, и къде да отидат след това. Отряд от свежи спасители ще продължи търсенето на изгубените изследователи.
НАДПИС: ДЕН 9
ДИКТОР: Сирил Арно е от следващата група, която ще се спусне.
БЕРНАР: Шахтата, която Гий е открил и която води към реката, беше много важна за нас. Имаше нова точка, от която бързо можехме да достигнем реката.
ДИКТОР: Вече всяка минута е важна. Изследователите са изгубени от почти 200 часа, и няма доказателства, че са оцелели след наводненията. V
Отрядът на Сирил се придвижва напред, и те виждат завой.
НИКОЛА: Мисля, че беше 8 или 9 сутринта, Неделя. Всички бяхме в спалните си чували, когато отчетливо чух глас – някой говореше с някой друг. V Усетих стомаха си на възел, а гърлото ми пресъхна.
VVV
ДИКТОР: Седемте изследователи са в капан от 9 дена. Те са толкова слаби и неореантирани, че даже не знаят дали звуците, които чуват, са истински.
НИКОЛА: В този момент всички заедно изкрещяхме с цяла сила. V После чакахме, и седемте, напрегнати, треперещи до край – и тогава чухме вик. Отговорът, който бяхме чакали цели 10 дена. Когато после видяхме, че спасителите пристигат, чувството беше неописуемо. VV
ДИКТОР: След 9 дена, хванати в капан 100 м под земята, Никола и приятелите му знаят, че ще излязат от пещерата...живи. За да го отпразнуват, те поднасят на спасителите едно от съсухрените парчета сладкиш, които пазят.
НИКОЛА: Това беше контакт с друго човешко същество. Да знаем, че не сме забравени, не сме изоставени. И че най-накрая ще се измъкнем. V
ДИКТОР: Въпреки, че хората са живи, Сирил решава да не използва кода. Вместо това, той иска да каже новината лично на Бернар.
БЕРНАР: Той направи това само с една цел – да запази информацията колкото се може по-поверителна. Защото ние знаехме, че на повърхността има много хора, които подслушват предавателите ни. Ако те разшифроваха посланието, можеха да причинят сериозни проблеми. V
ДИКТОР: През нощта на 10-тия ден, изследователите започват да излизат от дълбините на Витарел. Никола Виолан е първият, издигнат на повърхността. V
НИКОЛА: Никога няма да мога да се отблагодаря достатъчно на всички, които участваха в спасяването. Това е завинаги запечатано в паметта ми, в очите ми. Винаги ще си спомняме този миг, в който спасителите ни видяха – видяха ни живи след 10 дена. 10 дена напрежение. V Какво мога да направя, за да им благодаря? Ще ми е нужен повече от един живот.
ГИЙ: Беше невероятна радост за мен, когато най-накрая ги открихме. Бях малко разочарован, че не бях този, който се срещна с тях първи под земята, но и това че ги видях малко по-късно, когато излязоха, беше фантастично.
БЕРНАР: Тази операция беше най-мащабната и най-продължителната спасителна акция във Франция досега. Очевидно, най-важното е че намерихме 7 оцелели. За мен, това винаги ще е едно от специалните, необикновени изживявания.
ДИКТОР: След спасителната акция, Никола също станал спасител в ССФ, както и още няколко от изследователите.
НИКОЛА: Едно преживяване като това, през което преминахме ние, определено оставя белег върху живота на човек. V Тогава бях на 19 и не знаех много за живота. Това ме научи на много неща. Научи ме да живея по-интензивно. Да мисля над изборите, които правя, и да обръщам внимание на приятелите си. Да уважавам живота. Да поддържам връзка с всички, защото това може да се случи на всеки. V
БЕРНАР: Спелеологията е последната дейност в света, която ни позволява да откриваме територии, недокоснати от цивилизацията. Това е прекрасно. Всички планини вече са изкачени по един или друг начин, но под земята има още много за изследване. Днес все още намираме нови мрежи по 30, 40 и даже 50 км.
ДИКТОР: Сега Витарел официално е затворена и военната зона е недостъпна за спелеолозите. Никой друг няма да изследва тези пещери в скоро време, освен ако не отркие нов вход. V
До днес, много изследователи продължават да търсят този предполагаем процеп или пукнатина, който отново ще ги заведе в бездната.
НИКОЛА: Ако утре открием нов вход към тази мрежа, ще бъда първият, който ще се завърне.
ПРЕВОДАЧ: Полина Кочева
НАДПИС: Това е истинска история...разказана от оцелелите...и хората, които са ги спасили.
ДИКТОР: Внезапно наводнение хваща в капан 7 френски пещерни изследователи 100 м по земята. V Водата се покачва и ги избутва към тавана. Няма изход.
НАДПИС: В КАПАН
13 Ноември, 1999
СПАСЕНИЕ В ПЕЩЕРАТА
ДИКТОР: В южна Франция, ужасна буря превръща един пещерен излет в борба на живот и смърт. V
Седем мъже пропълзяват в животоспасителните лодки и безпомощно чакат, докато водата неуморно ги изблъсква нагоре. V Въздушният джоб, който поддържа живота им, се смалява. Ако водата продължи да се покачва, ще ги притисне към тавана на пещерата и ще ги удави. V
Първата пещерна експедиция с преспиване на Никола Виолан се оказва едно ужасно начинание.
НИКОЛА: Тогава бях на 19. Защо в началото на живота си щях да умра тук?
ДИКТОР: Никола е най-младият член на екипажа. V
Той и още 6 опитни изследователи планират с месеци тази експедиция. V
Всички са от близкия град Грама. Всички имат една обща страст – изследването на подземните предели на планетата ни. V
Пещерната система Витарел е в задния им двор и се простира на 14 км под полетата и горите около Грама. Това е огромна подземна мрежа от тунели, включващи подземна река и пещери, високи до 40 м. Но има само един вход. V
Оттук Никола и останалите са се спуснали във Витарел. Входът е тесен кладенец, дълбок 40 метра, който се свързва със подземната река. V
В началото на експедицията, реката е дълбока само до глезените в повечето си части. Но в някои области са им нужни салове, за да преминат през по-дълбоките води. V
НИКОЛА: Целта ни беше да следваме подземната река и да разгледаме части от пещерата, които не са посещавани от 15-20 години.
ДИКТОР: На втория ден от експедицията, вълна от яростни гръмотевични бури помита района. V
Изливат се 62 мм дъжд само за 12 часа. V
Подземната река бързо се покачва, наводнява пещерата и блокира единствения път навън. V
Никола и останалите 6 изследователи са в капан от началото на деня. V
Те са притиснати един към друг, на метър и половина от тавана на пещерата. V
НИКОЛА: Вече не се чуваха никакви звуци. Езерото беше тихо и нивото му постепенно се покачваше. V
ДИКТОР: Никола се опитва да повиши духа на групата и казва на приятелите си, че ще купи на всички коли, ако оцелеят. Сериозен е само наполовина.
НИКОЛА: На другия ден трябваше да се срещнем с друга група изследователи. Така, че когато водата почна да се покачва, ние бяхме сигурни, че семействата ни ще пратят спасителен отряд.
ДИКТОР: На 300 км от тук, в друга пещерна система, Бернар Туурт провежда учебно упражнение по спасяване.
Бернар е световно известен изследовател на пещери с двайсет-годишен опит. V
Сега във Франция спешно се нуждаят от експертизата му за най-голямата пещерна спасителна акция досега.
БЕРНАР: Получихме обаждане, че седем души са хванати в капан във Витарел. Това е огромна система от пещери и течението на реката там става изключително мощно когато има наводнения. Става много опасно. Затова приехме това обаждане много сериозно. V Знаехме, че става въпрос за потенциален трагичен изход.
ДИКТОР: За хората, затворени в техните лодки, часовете минават бавно и болезнено. V
Водата е смразяващо студена – 8 до 10 градуса по Целзий. V
НИКОЛА: Чувствахме се изоставени. Защо това се случваше на нас?
ДИКТОР: Единственото, което поддържа живота им, е херметизиран „джоб” от въздух между водата и тавана. V
Те знаят, че ситуацията е рискована – всяка промяна в налягането в пещерата може да накара водата внезапно да се покачи.
НИКОЛА: Питах се дали ще имам достатъчно въздух. V Или щяха да ни измъкнат, или да ни оставят да умрем.
ДИКТОР: Мъжете трябва да използват лампите пестеливо. Те изгарят възпламенителен газ, за да произведат светлина, и този процес поглъща ценния кислород.
С всяко вдишване, животоспасителният кислород във въздушния джоб намалява; с всяко издишване, наличният смъртоносен въглероден диоксид се увеличава. V
С покачването на нивата на въглероден диоксид в тялото, дишането се учестява, сърцебиенето се ускорява и тъканните течности стават киселинни. Високите нива на въглероден диоксид могат да предизвикат респираторна парализа, гърчове, кома и дори смърт. V
Компютърният специалист Филип Верже е техническият експерт на екипа. Той използва алтиметър, за да провери налягането в мехура. V
Той знае, че докато налягането е стабилно, водата няма да се покачи или да спадне внезапно. V
Филип докладва, че налягането е високо и постоянно...засега. Но всяка промяна в друга част на реката може да елиминара убежището им само за секунди.
VVV
В Грама, приятелите и роднините на изследователите се страхуват, че поройните дъждове могат да превърнат Витарел в смъртоносен капан. VV
Спасителите установяват щаба си в една военна база над пещерите и спасителни отряди от цялата страна се стичат в малкия град.V
Но тъй като входът е наводнен, те не могат да влязат в пещерата. V
Един от най-важните спасители тук е Гий Баривиера. V
Гий е стар съветник на пещерната спасителна организация в страната, Спилио Секур Франсе. V
Той е отраснал в тази област, и тук се е запознал с пещерите като малко момче. V
ГИЙ: Ето какво знаем. Валял е много дъжд и имаме седем човека в капан под земята, а те имат достатъчно храна за три дена. Трябва да се опитаме да ги спасим, но знаем, че единственият вход е наводнен. V
НАДПИС: ДЕН 2
ДИКТОР: Никола Виолан и приятелите му са затворени в пещерата вече 24 часа. Досега налягането не се е променило. Но им предстои най-големия шок в живота им. V
Нагоре по течението, в друга част на пещерите, няколко отломки се освобождават. Докато задръстването се изчиства, налягането спада рязко и предизвиква мощен прилив.
НИКОЛА: Когато водата почне да намалява, тя намалява бързо. По-бързо, отколкото когато се покачи. V Телата ни се тресяха и трепереха. Ушите ни бяха запушени. Все едно си натикан в бутилка, клатеща се във всички посоки.
ДИКТОР: С падането на водното ниво, хората се покатерват на една издатина, която преди това е била потопена.
НИКОЛА: Уплашихме се – беше като водовъртеж, който щеше да ни засмука под водата, да ни удари в стените и течението щеше да ни удави.
ДИКТОР: Внезапното източване на водата разбърква налягането в галерията и създава странен феномен.
Близо 10 минути, многобройни вълни се блъскат във вътрешността на пещерата.
НИКОЛА: Шумът беше адски. Намирахме се сред самите елементи, които бяха много разярени. V
ДИКТОР: Непредвидимата подводна река поставя пред спасителите огромно предизвикателство. За да я победят, им трябва експертизата на специалиста по спелеология Бернар Турт.
БЕРНАР: Системата от пещери се спуска надолу, а реката тече през нея. Така че течението е надолу, от най-високата към най-ниската точка.
ДИКТОР: Той се насочва към Грама със специален каяк, идеален за такова спасяване. V
Водата се е оттекла и изследователите са си направили лагер на издатина, широка 3 м. V
Но вълните са ги разтърсили. V
НИКОЛА: Трябваше да се организираме. Трябваше да направим нещо. Казахме си, че оцеляването започва сега. Щяхме да чакаме 3 дена. Сметнахме, че за 3 дена нивото на водата ще спадне достатъчно и ще можем да излезем навън.
ДИКТОР: Те внимателно разпределят останалата храна: няколко пакета супа, няколко зърнени закуски, оризови сладкиши и малко карамел.
НИКОЛА: Започнахме да маркираме провизиите си: какво имахме за осветление, колко вода имахме. V Имаше сталактит, от който течеше вода – капка по капка я събирахме и я пречиствахме с таблетки хидроклонозон. V
ДИКТОР: Бернар Турт пристага във Витарел. Водите са се оттекли, което означава, че той може да се опита да влезе в пещерите заедно с Гий Баривиера, местният експерт. V
БЕРНАР: Веднага щом пристигнах, ме информираха за ситуацията. Бързо решихме екипажът ни да включва Гий Баривиера и мен. V
ДИКТОР: Спасяването на тези хора ще бъде най-голямото предизвикателство в кариерата на Бернар. V
Той и Гий ще плават в лабиринт от опасни пещери и неизследвани галерии, за да открият изследователите. V
Те знаят, че изследователите са планирали да отидат до някои от най-високите точки в системата. Ако са успели да стигнат до там, може още да са живи.
БЕРНАР: Въпреки, че водата се повиши с 30 м в долния край на пещерната система, това не означава, че горният край е изцяло наводнен. Така че, ако изследователите са били горе, когато водата се е покачвала, има голяма надежда да ги намерим в отлично здраве. V
ДИКТОР: Бернар и Гий се приготвят за подземното търсене с военна прецизност и се оборудват с най-усъвършенстваната спасителна екипировка.V
Това включва специалния двуместен надуваем каяк на Бернар. V
Гий, който вече е бил на подземна разузнавателна мисия, казва на Бернар, че течението е много опасно.
БЕРНАР: Целта на мисията беше да стигнем до възможно най-далечната точка в пещерната система. Решихме, че когато водата е почнала да се покачва, изследователите са преместили лагера си и са се изтеглили към по-висока част от пещерата.
ГИЙ: Така че Бернар и аз потеглихме с неговата специална лодка и с много обурудване, за да се борим с течението и да се катерим.
ДИКТОР: Когато Бернар и Гий се спускат в пещерите, те откриват, че подземната река все още бушува в някои участъци, а други са наводнени до тавана.
Напредването из назъбените камъни е трудна и опасна работа. V
БЕРНАР: Имаше достатъчно място между покрива и повърхността на водата, за да се движим напред, но беше трудно, защото течението беше яростно и силно.
ДИКТОР: След близо 5 часа тежко пътуване през пещерната система, те най-накрая приближават пещера, наречена Сал Дю Кон. Бернар и Гий се надяват, че хората са тук, в по-високите галерии. V
Единственият начин да стигнат до тези галерии е да се катерят. V
БЕРНАР: Представете си Сал Дю Кон като зала със заострен таван. Ние стигнахме до галерия, която е разположена на това ниво, и трябваше да се катерим към върха на залата. V Изкачихме 15 м, за да стигнем до горната галерия.
ДИКТОР: Това е изтощителелно 5-часово катерне. Двамата се издърпват напред, влачейки тежкото си оборудване и надуваемия каяк на Бернар. Но когато накрая достигат горната галерия я намират наводнена, но празна...като изключим един смущаващ знак, че някой – или нещо – е минало оттук.
ГИЙ: Стигнахме до най-горната галерия на Сал Дю Кон, а това е най-високата точка в тази област. Огледахме се и видяхме, че на тавана бяха залепени малки парченца пластмаса. Това беше изключително разочарователно и подтискащо, защото означаваше, че цялата мрежа е била изцяло наводнена...Беше трагично. V
ДИКТОР: Гий и Бернар знаят, че ако хората са били тук, са щели да се удавят. V
Ако са живи, трябва да са още по-високо в пещерите. V
Следващата голяма пещера е Кле ди Вют, още два километра нагоре по течението. V
Бернар и Гий искат да продължат напред, но е прекалено опасно – водата изпълва ниските части пред тях. V
Принудени са да си тръгнат и да се приберат в спасителния щаб, за да съставят нов план. V
НАДПИС: ДЕН 4
Никола и другите изследователи могат само да чакат. V
Без представа за времето и без дневна светлина, сънят идва на моментни изблици. Някои спят, други говорят, но всички се притесняват за променящото се ниво на водата. V
НИКОЛА: Бяхме превключили на режим „оцеляване”. Решихме, че е добра идея да ядем на всеки 12 часа и да пазим енергията си. Имахме котлон, на който топлехме водата, за да поддържаме телесната си топлина. Все още имахме малко гориво за лампите си, за да си светим по пътя на връщане.
ДИКТОР: Когато Бернар и Гий излизат навън, те оформят нова стратегия, за да ускорят търсенето на изгубените изследователи. Те казват на останалите в спасителния отряд, че е трудно и рисковано да се напредва под земята, така че се нуждаят от по-бърз достъп до ключовите пещери. V
Те решават да извикат тежката артилерия. Топографите ще се опитат да определят местонахождението на пещерите, които спасителите не са могли да достигнат под земята. V
Тогава няколко екипа ще почнат да дълбаят, за да осигурят директен достъп до залите долу
English to Bulgarian: Inside - Green Berets General field: Other Detailed field: Military / Defense
Source text - English SOUTHERN AFGHANISTAN.
HERE, US ARMY GREEN BERETS HUNT - AND ARE HUNTED BY - AN ELUSIVE ENEMY.
SOT Many guys out here. There’s about 12.
THESE AMERICANS FIGHT A COMPLEX WAR THAT BEGAN ON 9-11 AND IS STILL BEING WAGED TODAY.
SOT Boom!
GIVEN UNPRECEDENTED ACCESS, OUR FILM CREW HEADS INTO COMBAT WITH A SPECIAL OPS TEAM – AND WITNESSES FIRST HAND – THE TRUE COST OF WAR.
TITLE PAGE
AN AMERICAN SPECIAL FORCES CHOPPER DEPARTS THE US AIRBASE IN KANDHAR, SOUTHERN AFGHANISTAN.
ON BOARD, IS A NATIONAL GEOGRAPHIC CHANNEL FILM CREW.
WE’VE TRAVELED THE WORLD – BUT NONE (NEITHER) OF US HAVE COVERED AN ACTIVE WAR ZONE: UNTIL NOW.
OUR DESTINATION: A REMOTE GREEN BERET OUTPOST LOCATED IN TERRITORY STILL LARGELY UNDER TALIBAN CONTROL.
GETTING ACCESS TO THE SPECIAL FORCES CAMP HAS TAKEN US MORE THAN A YEAR.
THE PENTAGON NORMALLY LIMITS MEDIA EMBEDS WITH GREEN BERETS TO 48 HOURS.
WE WILL BE GIVEN TEN DAYS. AND HOPE TO CAPTURE AN INTIMATE PORTRAIT OF WHAT IT’S LIKE TO LIVE, FIGHT AND SURVIVE IN A SPECIAL OPS OUTPOST ON THE FRONTLINES.
WHAT NO ONE ABOARD REALIZES IS THAT OUR EMBED WILL BE CUT SHORT… BROUGHT TO AN ABRUPT END ON A DISTANT AFGHAN RIDGE.
Steve byte: As a filmmaker it is never your intention to become part of the story before the trip was over… But the way things unfolded, well… Everything changed.
AFTER TWO HOURS, OUR HOME FOR THE COMING DAYS FINALLY COMES INTO VIEW:
THIS IS FIRE BASE COBRA.
SURROUNDED BY THICK MUD WALLS AND BARBED WIRE, THIS MODERN DAY FORT APACHE IS MANNED BY A HANDFUL OF AMERICAN GREEN BERETS.
AFGHANISTAN IS ABOUT ONE AND A HALF TIMES LARGER THAN IRAQ.
100 MILES NORTH OF KANDAHAR LIE URUZGAN PROVICE, FIREBASE COBRA – AND OUR SMALL TEAM OF GREEN BERETS.
THEIR JOB: TO PACIFY OVER 100 VILLAGES IN A REMOTE RIVER VALLEY ABOUT THE SIZE OF RHODE ISLAND.
Sam: This firebase area is firebase Cobra, south central Afghanistan. If you like getting shot at it’s a fine place to be. If you don’t it’s not a fun place to be.
COBRA’S GREEN BERETS HAVE BEEN HERE TWO MONTHS – WITH SIX MORE TO GO… MANY ARE ON THEIR 2ND AND 3RD TOURS HERE.
Sam: We’ve been up here 2 months and been in 11 gunfights, and killed almost 200 people, Taliban. Not people, just Taliban.
SOT Sam talking to soldier in mess hall.
AT FORTY, COBRA’S LEAD SERGEANT SAM IS THE OLDEST GUY HERE.
LIKE ALL THE GREEN BERETS DEPICTED IN THIS FILM, WE CANNOT DISCLOSE HIS REAL NAME.
SAM: My job up here is to get my guys home in one piece and still do my job out here.
Q: You’ve done a pretty good job protecting them so far.
Sam: Well I ain’t had none of them get a Purple Heart yet. That’s enemy marksmanship badge by the way.
WELL VERSED IN THE ART OF KILLING - GREEN BERETS ALSO EMBRACE UNCONVENTIONAL WAR THEORY, WHERE WINNING THE HEARTS AND MINDS OF LOCALS IS EVEN MORE CRITICAL THAN DESTROYING THE ENEMY.
TRAINED TO LIVE OFF THE LAND, AND UNDERSTAND LOCAL CULTURE – THE SPECIAL OPS SOLDIERS OF COBRA HAVE BEEN TAUGHT TO VALUE INGENUITY AND THEIR OWN MINDS ABOVE ANY OTHER WEAPON.
IN CHARGE OF THEM ALL IS CAPTAIN ROB: A 30-YEAR-OLD UNIVERSITY OF TEXAS GRADUATE AND FATHER OF TWO.
SOT Rob on radio.
Rob: There’s so many complexities out here and we have to deal with.
MORE THAN ANYONE, ROB UNDERSTANDS THE UNIQUE DUALITY OF THE GREEN BERET MISSION.
KILL THE TALIBAN –
AND WIN THE HEARTS AND MINDS OF LOCALS - WHO ARE THEMSELVES OFTEN IMPOSSIBLE TO DISTINGUISH FROM THE ENEMY.
Rob: And you really have to look at it as both chasing bad guys and going out and helping the good people. Those two things and combining that strategy is what’s given us the ability to really expand our footprint out here.
COBRA’S MEN PREPARE FOR ANOTHER DAY-LONG MISSION OUTSIDE THE WIRE.
SOT guys prep.
TODAY, IT’S A HEARTS AND MINDS OPERATION THAT COULD QUICKLY TURN VIOLENT…
SOT See you when you get back.
Soldier: We’ll be back.
Soldier: Well I hope it’s only a couple hours you know we’re gonna –
Soldier: Well they’re all a lifetime. They’re all a lifetime.
CUT A/V BELOW
THE MOMENT WE PULL OUT, TALIBAN SPOTTERS IN THE SURROUNDING HILLS REPORT OUR EVERY MOVE VIA HAND-HELD RADIO…
SOT Taliban radio chatter. Lower third text.
Aaron: Every time we leave the front gate, we know that there's a sophisticated early warning network in all directions. We’ll roll out and we’ll hear the chatter sayin’ there’s 15 Americans coming or there’s three American gun trucks. They call us tanks, they call ‘em tanks, there’s three tanks coming.
SOT Taliban radio chatter. Lower third text.
TODAY’S DESTINATION IS THE VILLAGE OF REGAK: SITE OF A RECENT FIREFIGHT WITH THE TALIBAN THAT TOOK NUMEROUS ENEMY, AND PERHAPS CIVILIAN LIVES, AS WELL.
THIS MORNING, THEY’RE GOING BACK TO REGACK TO MEND RELATIONSHIPS, IN THE WAKE OF THE FIREFIGHT AND LEARN WHETHER THE TALIBAN ARE STILL THERE.
CUT A/V BELOW
Rob: We’re gonna go out to Regack. Typically that checkpoint out there gets attacked by Taliban and so we’ve had to go out there a few times and we’ve got into a few fights. As long as we can show the people that we’re not there to hurt them then they realize that we’re here to help them. As long as they’re good to us we’ll be good to them.
BUT JUST GETTING TO REGAK IS A POTENTIALLY DEADLY UNDERTAKING.
IN SOUTHERN AFGHANISTAN, THE TALIBAN’S USE OF IED’S – OR IMPROVISED EXPLOSIVE DEVICES – IS ON THE RISE.
Rob: The biggest threat that we have when we’re driving on a road is an IED. As much as we can we try and stay off the roads though.
SOT US soldiers: Anybody get hurt from that? / Yeah, right there is, ah…
LIKE MANY IED STRIKES, THIS ONE WAS CAPTURED ON TAPE BY AMERICAN GI’S.
WITH METHODS REFINED AND IMPORTED FROM IRAQ, TALIBAN IED STRIKES HAVE MORE THAN DOUBLED IN THE PAST YEAR…
SOT American soldiers talking
AND NOW TAKE MORE U.S. AND NATO LIVES IN AFGHANISTAN THAN ANY OTHER TACTIC.
TO AVOID IEDS, THE AMERICANS TRY TO NEVER TAKE THE SAME PATH TWICE.
TODAY, IT WILL TAKE MORE THAN AN HOUR TO COVER THE FOUR RUGGED MILES BETWEEN COBRA AND REGACK.
WHEN WE DO ARRIVE, THE VILLAGE IS A GHOST TOWN.
AN EMPTY VILLAGE IS A BAD SIGN.
CAUTIOUSLY, THE TEAM FANS OUT LOOKING FOR VILLAGERS – AND ALWAYS CHECKING FOR IEDS.
Rob: And I know there’s some kids that are over in this field over here.
Soldier: There were kids back, back in the main village as soon as we crossed the river –
Rob: Yeah
Soldier: There were a couple of kids back up in there.
Rob: They’re not coming out, they’re probably hiding from us. We’ll make an announcement on the radio telling them that hey, we got some stuff for you. We want you to come out, we just want to talk with you.
‘Terps’ call out villagers on speakers.
THE GREEN BERETS TELL US THIS IS A BAD PLACE TO LINGER.
AND IT’S EASY TO SEE WHY. THE CORN IS STILL UP AND THE RIDGES AROUND REGACK ARE STEEP.
COBRA’S LAST CAPTAIN LOST AN ARM FROM AN RPG FIRED DOWN ON THEM FROM ONE OF THE HILLTOPS HERE.
Rob: I don’t want to stay more than like 10-15 minutes. If after 15 minutes we don’t see anybody then we’ll take off.
SOT Rob to soldiers. Lower third text.
AFTER ALMOST 20 MINUTES, VILLAGERS BEGIN TO COME OUT INTO THE OPEN… MANY OF THEM…
WHETHER THEY WERE FRIGHTENED OF THE AMERICANS – OR BEING HELD BACK BY TALIBAN FIGHTERS IS UNCLEAR.
Soldier: Normally when we pass out humanitarian assistance we’re not the ones passing it out. It’s from the Islamic Republic of Afghanistan, the country, and so we always put an Afghani face on it. We’re empowering them as showing that their country is bringing itself up and that way, yeah, that way we’re working ourselves out of a job. That’s the whole point.
NOTHING SPECIAL FORCES DO IS BY CHANCE. THE TEAM HANDS OUT PRAYER RUGS, SHOES – AND HAND CRANK RADIOS TUNED TO THE TEAM’S OWN PRO GOVERNMENT RADIO STATION.
CUT A/V BELOW
Soldier: These are solar hand crank and battery powered radios so they can always listen to the radio station that we help operate for the district.
Rob: We know that these people are relatively scared of us, because the last few time we been in this area we’ve been in fights, so they’re being a little bit more obedient than other places we go to.
THE GREEN BERETS USE THEIR TIME HERE TO COLLECT INFORMATION FROM TRIBAL ELDERS.
THE TALIBAN WILL KILL ANYONE WHO SPEAKS WITH THE AMERICANS AND WE’VE BLURRED THE FACES OF ANYONE DEEMED AT RISK.
EVEN SO, IT’S ALMOST CERTAIN THAT SOME OF THESE MEN ARE TALIBAN SPIES: THE ABILITY TO DETECT THEM IS ALSO A GREEN BERET SPECIALTY.
Rob: What we think is probably happening is that Taliban are actually sending some of these folks to come check out what’s going on with us.
SOT Old man talks to soldiers. Lower third text.
That old man with the white beard that just showed up, you could tell he’s obviously scared and nervous, so that’s why we’re gonna talk with him for a few minutes. One thing that they’ll do is they will come with a bunch of children because they know that we won’t hurt the children, intentionally.
FORTY MINUTES INTO OUR STAY, THE AMERICANS SPOT A TALIBAN OBSERVER TARGETING THE RIVERBANK.
ENEMY RPG AND SNIPER TEAMS ARE ACTIVE HERE – AND CAN KILL FROM MORE THAN NINE FOOTBALL FIELDS AWAY…
CUT A/V BELOW
Q: How far up is he?
Aaron: He’s somewhere in this compound here. It’s not unusual for them to act like a goat herder.
Q: Do you see him or hear him first?
Aaron: Hear him.
Q: Heard him on the radio?
BEFORE THEY CAN GET A FIX ON HIM, THE SUSPECTED SPOTTER VANISHES FROM SIGHT.
THERE IS A CONSTANT SENSE OF BEING WATCHED HERE.
SOT BOOM
AFTER HIS IED TAKES OUT AN AMERICAN HUMVEE, THIS TALIBAN GUERILLA FELT SAFE ENOUGH TO LINGER AND FILM THE MEDIVAC CHOPPER AS IT IS LOADED WITH THOSE WOUNDED OR KILLED.
BACK IN REGAK, THE PRESENCE OF SPOTTERS AND SKITTISH LOCALS MAKES IT CLEAR THAT THE GREEN BERET MISSION TO TAKE BACK THIS REGION IS FAR FROM ACCOMPLISHED.
NINE HOURS AFTER LEAVING FIRE BASE COBRA, THE TEAM RETURNS HOME.
SOON AFTER THEIR RETURN, AN EVENT UNFOLDS THAT COULD HAVE HISTORIC IMPACT ON THIS VALLEY.
WITHOUT WARNING, TRIBAL ELDERS FROM NUMEROUS TALIBAN CONTROLLED VILLAGES HAVE CONVERGED ON COBRA.
FOR YEARS, THESE MEN HAVE REFUSED TO EVEN TALK WITH THE AMERICANS.
UNTIL NOW.
Rob: Since we’ve been out today the village elders from really the most hostile area that we’ve encountered around here out to the west. Taliban is constantly threatening these people. I think these people have just had enough and so they’re looking for our help.
MANY OF THESE MEN SET OUT ON FOOT A DAY AGO TO MAKE THE LONG WALK TO COBRA.
AND IN ALMOST EVERY VILLAGE THEY REPRESENT, THE GREEN BERETS HAVE COME UNDER SUSTAINED TALIBAN GUNFIRE.
Rob: We’ve been asking these people to come talk to us for the longest time now, and it’s kinda remarkable that they’ve all just come at once. So we’ll see what it is they’re actually here for.
SOT Elder reads from paper.
Translator: We give oath to our government.
SOT Elder reads from paper.
Translator: The Taliban is a big problem and a big difficulty for our world that we can’t solve.
SOT Elder reads from paper.
ALL HERE REMEMBER THE REPRESSIVE REGIME THAT ONCE STAGED PUBLIC EXECUTIONS FOR OFFENSES LIKE ADULTERY AND HOMOSEXUALITY.
BUT SINCE 9-11, 1000’S MORE AFGHAN CIVILIANS HAVE DIED. AND EVERY MAN AT THIS GATHERING HAS LIKELY LOST FRIENDS OR FAMLIY IN TALIBAN AMERICAN GUNFIGHTS.
THESE ELDERS HAVE COME TO COBRA FOR HELP IN OUSTING THE TALIBAN…
AND ARE TIRED OF THEIR VILLAGES BEING USED AS BATTLEGROUNDS BETWEEN THE TALIBAN AND GREEN BERETS.
Fred: If the Taliban commanders in their area knew that they were here, their life and their whole family’s lives are at risk at this point.
SOT Elder reads from paper.
Translator: He said, question… what you guys like? Us to be alive or to be dead?
Rob: Absolutely, we want you to be alive.
SOT Elder reads from paper.
Translator: We are human.
SOT Elder reads from paper.
Translator: We don’t like bombs anymore in our villages.
SOT Elder reads from paper.
Translator: We don’t like see any more dead bodies.
Aaron: They're in a tough position. They're in a position between the Americans, who are chasing the Taliban; and the Taliban, who are forcing the locals to work with them. And when the locals work with the Taliban, is when people get hurt. Because they fire at us from their compounds, they mine us on their roads, and we have no choice but to defend ourselves.
Rob: So that’s a letter from everybody? From Keshay? But he speaks for everybody here?...
Whew…
Fred: For them to come here and say, ‘we have a Taliban problem’, is a huge step. They have made a great paradigm shift.
WITH THOUSANDS OF LIVES AND THE ALLEGIANCE OF NUMEROUS VILLAGES AT STAKE - THIS 30-YEAR-OLD TEXAN CHOOSES HIS NEXT WORDS CAREFULLY.
Rob: First let me say thank you very much for coming all this way, coming here to our compound to talk to us. We need peace and we need security in this entire region. We don’t want to have to fight with anybody out here. The only reason we fight is because the Taliban attacks us. And I know that you don’t have the weapons to fight against them.
WITH THIS, ROB TOUCHES ON THE MOST FUNDAMENTAL QUESTION OF THE MEETING. HOW CAN A HANDFUL OF AMERICANS GUARANTEE SECURITY ACROSS A REGION THE SIZE OF RHODE ISLAND?
Rob: You’ve taken the first step to coming together. You’ve taken the first step to rising up against the Taliban.
SOT Elder talks to Rob.
Translator: We are not able to bring security to push the Taliban from our village.
Rob: But I think that you are. Just like the people here in Oshay have done that.
THE ELDERS COUNTER - ARGUING THAT OSHAY VILLAGE LIES IN THE SHADOW OF COBRA – WHILE SOME OF THEIR VILLAGES ARE SEVERAL DAYS DRIVE AWAY.
Soldier: Tell you what you do have right now, you have numbers. Alright. You’ve got numbers. Look at everybody standing here. You represent other people back in your villages.
THE MEETING LEAVES MUCH UNRESOLVED…
BUT IS A STEP IN BUILDING TRUST IN A LAND WHERE TRUST IS HARD TO COME BY.
SOT ANA Training
AND NOWHERE IS TRUST BUILDING MORE CRITICAL THAN WITH THE LOCAL AFGHAN NATIONAL ARMY OR ANA SOLDIERS WHO LIVE WITH AND ARE TRAINED BY AMERICAN SPECIAL FORCES.
IF AFGHANS THEMSELVES CANNOT TAKE OVER THE JOB OF OUSTING THE TALIBAN, THEN THE AMERICAN EFFORT IN AFGHANISTAN IS SURE TO FAIL.
Sam: Last year when I was up here our main ASN commander, he was actually playing both sides of the fence. We do believe that he was instrumental in having four guys killed by an IED. So they can bite you. You’re not gonna put your full trust in the guys but we’ll trust them as much as we can.
AT THE END OF A LONG DAY, CAPTAIN ROB BRIEFS HIS MEN ON TOMORROW’S MISSION OUTSIDE THE WIRE.
SOT Rob briefs men for the next day.
THIS SMALL BAND OF BROTHERS LIVES, EATS AND SLEEPS IN EXTREMLEY CLOSE QUARTERS FOR SIX AND NINE MONTH STRETCHES AT A TIME.
Aaron: Where we’re at is in the middle of the desert, literally. / We set our differences aside, if there are any, pretty early, we learn to get along with each other.
CUT A/V BELOW
Sam: I been in SF for 15 years and never been on a team this tight. We take care of ourselves. We see a guy down, we pick him back up.
LATER THAT NIGHT, IT’S A TYPICAL FIREBASE EVENING 7000 MILES FROM HOME.
GUYS SEND EMAILS TO WIVES.
SOT TV Room
IN THE TV ROOM, THEY CATCH THE SAME PROGRAM THAT’S BEEN PLAYING ON ARMED FORCES TELEVISION ALL WEEK LONG.
AND NEXT DOOR IN COBRA’S GYM, BRAD – OR OX AS THE GUYS CALL HIM -- PUMPS IRON – AND GETS RID OF EXCESS STRESS.
Brad: Out here you do your job during the day, then there’s nothing to do at night. So it gives you something to do at night.
SOT BOOM
THROUGHOUT THE NIGHT, COBRA’S 105 HOWITZERS POUND AWAY AND SHAKE US IN OUR COTS, FIRING AT TALIBAN TARGETS SOMEWHERE BEYOND THE DARK HORIZON.
SOT Boom!... Boom!
DAYBREAK AT COBRA. TODAY THE TEAM WILL PUSH DEEP INTO TALIBAN HELD TERRITORY…
THEIR DESTINATION: TWO OF THE HOSTILE VILLAGES REPRESENTED IN YESTERDAY’S TRIBAL ELDER MEETING.
THE AMERICANS PLAN TO TEST THE RESOLVE OF THE AFGHAN ELDERS WHO CAME TO COBRA SEEKING HELP.
THEY WILL HOLD A MEDICAL CLINIC AT THE FIRST VILLAGE…
– AND SPEND THE COMING NIGHT ON A HILLTOP NEAR THE SECOND - TO CATCH OR KILL ENEMY FIGHTERS MOVING WEAPONS ALONG A KNOWN TALIBAN SUPPLY ROUTE.
Sam: Where we’re gonna go today, there’s a big chance of IEDs. We heard it from some different individuals that there’s IEDs all over the place. And we’re going there. So if we get blowed up we get blowed up and if we don’t we don’t.
BEFORE THEY LEAVE, COBRA’S DEMOLITION - OR DEMO - EXPERTS DEAL WITH AN IMPROVISED EXPLOSIVE DEVICE DISCOVERED BEFORE IT WENT OFF.
THIS ONE WAS HANDED IN BY LOCALS FOR THE $100 BOUNTY THE GREEN BERETS OFFER ANYONE TURNING IN AN IED.
ALT: THIS ONE WAS HANDED IN BY LOCALS FOR THE $50 BOUNTY THE GREEN BERETS OFFER ANYONE TURNING IN AN IED.
Q: Have you ever been out on the road when one of those things went off?
Soldier: No, I haven’t. Thank god.
Red: This is the warhead itself, this is the rocket propellant. What they’ve done is made a home made cap on the bottom of the rocket. They had a wire coming off here and a wire coming off here which connected to your battery pack down here. And that’s how the system was brought in to us. I think it was made to put in the road and actually get us.
AS WE FILM THE EXPLOSION -
SOT BOOM!
NONE OF US REALIZE THAT A SIMILAR DEVICE WILL SOON CHANGE OUR LIVES FOREVER.
COMMERCIAL BREAK
MORNING AT GREEN BERET FIRE BASE COBRA: AS WE SET OUT THROUGH THE GATES, IT’S IMPOSSIBLE TO KNOW THAT MANY OF US WILL NEVER SEE COBRA AGAIN.
A TWO-HOUR BONE RATTLING DRIVE THROUGH DUST AND HEAT BRINGS US TO THE FIRST AFGHAN VILLAGE, SARCINA – SITE OF A RECENT FIREFIGHT WITH THE TALIBAN.
Rob: Right now we are on the north side of the village of Sarcina, and that’s this village that you see looking towards the south here. Recently we got into a fight basically right here where we’re standing. We came back after the fire fight a couple days later and made contact with the people. We told them the next time we come we’re bringing our doctors and we’re bringing supplies and that we want to help.
THE CONVOY SPLITS INTO TWO GROUPS.
ONE, LED BY ROB, HEADS DOWN INTO THE VILLAGE.
THE OTHER GROUP, LED BY SAM, SECURES THE HIGH GROUND ABOVE THE VILLAGE.
Sam: My team’s come up here and dominated the terrain to the north, which is higher ground. We can see all the way down into the town, we can control the town.
ANYTHING GREEN MARKS A POSSIBLE AMBUSH POSITION…
TALIBAN GUERILLAS USED THIS VERY STRETCH OF RIVER VALLEY TO STRIKE FROM COVER AND ESCAPE DOWN AN IRRIGATION DITCH DURING THE TEAM’S LAST TOUR HERE.
ONE OF COBRAS’ SERGEANTS BLED TO DEATH FROM A SNIPER ROUND IN THE NECK.
ATOP A NEARBY HILL, TEAM TRUCK NUMBER THREE MONITORS A STREAM OF TALIBAN WALKIE TALKIE CHATTER.
SOT Taliban radio chatter
Rob: We received some traffic as we were coming up here. Some Taliban were talking, they were saying let’s get outta here, the Americans are coming.
WE WERE NEVER ALLOWED TO FILM THE CLASSIFIED LISTENING GEAR INSIDE ANY OF THE TRUCKS…
BUT THAT’S INTERPRETER FATTAH KARIMI IN THE BACK SEAT WITH THE WHITE SNEAKERS. THE GUYS CALL HIM TONY.
SPECIAL FORCES LINGUIST STAFF SGT. KYU CHAY IS SITTING JUST OUT OF SIGHT TO HIS RIGHT.
THE TWO PERFORM AN UNSEEN JOB CRITICAL TO THE CAT AND MOUSE GAME OF LISTENING AND LOOKING THAT GOES ON HERE.
Sam: So all we’re doing is looking for indicators of bad guys. Our concentration of folks that we need to take particular attention to. If women and children are taking off gettin’ out of here – that’s an indicator to us that something probably is going to happen.
BUT DOWN IN THE VILLAGE THERE ARE PLENTY OF KIDS AROUND…AND TODAY THEY SEEM HAPPY TO SEE THE AMERICAN SOLDIERS.
ACCORDING TO ONE GREEN BERET HOWEVER, THE TEAM’S VISIT HERE COULD BRING TALIBAN REPRISALS TO ANYONE WHO SEEKS TREATMENT.
AGAIN, WE’VE BLURRED THE FACES OF ANYONE DEEMED AT RISK.
Joe: They’ll come into these villages and kill anybody that the Americans touched, treated, talked to – just like the Vietnamese used to a long time ago. And that’s the only hold they’ve got is this whole terror thing.
CUT A/V BELOW
THE TALIBAN ARE MAKING A COMEBACK IN SOUTHERN AFGHANISTAN.
IN MANY VILLAGES UNDER THEIR CONTROL, THEY ARE AGAIN OUTLAWING TELEVISION, MUSIC, LIPSTICK, AND KILLING ANYONE WORKING FOR WESTERN AGENCIES.
FOR NOW, THE RELAXED ATMOSPHERE INDICATES THAT IT’S SAFE TO START THE CLINIC.
Joe: Are you sick? I know you are…
SOT Old man talks to medic.
Joe: Here Peter, pour out some Tylenol.
Joe: The biggest thing is with these guys is that their whole lifestyle is, I mean they squat for a living. They don’t drink enough water. Their diet is short of major minerals and vitamins, etc. that Americans tend to take for granted.
Joe: Let me see the other one.
Joe: And so treating these guys, unfortunately we have to treat them symptomatically for the most part. And then just tell them to keep coming back and then implement an educational program.
CUT A/V BELOW
Joe: This boy’s got a little Downs Syndrome going on. But ah, so he’s a little bit developmentally disabled but not too bad. He’s not too much. And he has some ah-mahl-kee-zee, he’s got some diarrhea which is so common around here, everyone gets it.
SOT Joe treating little boy. They exchange yucks.
Joe: You’re going to eat my stethoscope, huh?
CUT A/V BELOW
JOE LEFT A MULTI-MILLION DOLLAR CHICAGO SOFTWARE FIRM AFTER NINE-ELEVEN TO JOIN SPECIAL FORCES AND BECOME A MEDIC. HE’S ALSO A MEMBER OF COBRA’S BIBLE STUDY GROUP.
Q: How do you make it compatible, you’re like a healer but you’re a killer, in a way, you know what I mean?
Joe: (laughs) I tell my kids, that daddy kills the bad guys and we heal the good guys. I’m a sniper by trade. That’s how I started and you just have to justify it to yourself. Hey – he’s going to kill one of us or kill one of them.
TWO HOURS AND MORE THAN TWENTY PATIENTS LATER, WE LEAVE SARCINA BEHIND AND HEAD DEEPER INTO ENEMY TERRITORY…
THE TEAM, AND THE AFGHAN SOLDIERS THEY LEAD, PLAN TO SPEND THE NIGHT ON A DISTANT RIDGETOP, USING NIGHT VISION GEAR TO OBSERVE A KNOWN TALIBAN SUPPLY ROUTE.
UNLESS THEY STOP THE WEAPONS FLOWING INTO THIS VALLEY, IT WILL NEVER BE SECURE.
GUYS CALL THE STRETCH AHEAD ‘IED ALLEY.’
Sam: I’ll fight anybody all day long. I don’t care, I’ll fight 100 of them guys, no problem. But IEDs, don’t wanna have nothin’ to do with those damn things. It’s the coward’s way to fight.
COWARDLY OR NOT, IED’S ARE INCREDIBLY EFFECTIVE: AND ENABLE ENEMY FIGHTERS TO KILL AMERICANS WITH LITTLE RISK TO THEMSELVES.
RECENTLY, AS THIS AL QAEDA PROPAGANDA VIDEO SHOWS, A MORE RADICAL KIND OF IED HAS BEEN IMPORTED INTO AFGHANISTAN FROM THE KILLING FIELDS OF IRAQ.
Lower thirds text.
ONE OF HIS COMRADES FILMS, AS THIS MAN -- APPARENTLY FROM YEMEN – SETS OUT TO MARTYR HIMSELF AGAINST AN AMERICAN CONVOY NOT FAR FROM COBRA.
Lower thirds text.
FROM A SAFE DISTANCE, HIS ACCOMPLICE DIRECTS THE BOMBER STRAIGHT INTO THE AMERICAN CONVOY.
SOT BOOM!
SOT man in car… lower thirds.
SUICIDE CAR BOMBERS LIKE THIS ARE STRIKING WITH INCREASING FREQUENCY IN AFGHANISTAN
– AND OFFER A FRIGHTENING GLIMPSE INTO THE DEPTH OF ENEMY RESOLVE HERE.
TODAY, THE TEAM TRAVELS TO THEIR RIDGETOP DESTINATION – ON THE LOOKOUT FOR ENEMY VEHICLES AND, AS ALWAYS, FOR SIGNS OF IEDS…
IT WAS ON THIS SAME DRY RIVERBED THAT THE GREEN BERETS LOST FOUR MEN TO AN EXPLOSION EARLIER THIS YEAR
JUST TWO MILES OUT OF SARCINA, ENEMY RADIO TRAFFIC INTENSIFIES.
THE TALIBAN ARE CLEARLY STALKING US – AND MAYBE SETTING A TRAP.
SOT Taliban radio traffic. Lower thirds text.
MOMENTS LATER, THE AMERICANS SEE A MAN THEY THINK IS THE TALIBAN RADIO SPOTTER THEY’VE BEEN LISTENING TO FOR THE PAST HALF-HOUR…
Rob: Twelve o’clock as my truck is facing is the guys of interest that we’re looking at who might be talking on ICOM.
SOT Taliban radio traffic. Lower thirds text.
Q: What are they saying?
Barry: They’re talking about us – they’re saying ‘they left’…
Barry: (Around Taliban chatter) They know exactly where we are.
RADIO TRAFFIC SUGGESTS THE TALIBAN SPOTTER IS NOW WATCHING US FROM THE NEARBY COMPOUND.
Jose: Past the alleyway under a tree there’s a guy sitting down there. He’s wearing a brown jamas. You hear ICOM, he’s putting his hand to his mouth. You can kinda see.
ROB DECIDES TO SEND A SQUAD TO CAPTURE THE SPOTTER AND SEARCH THE NEARBY FARM FOR BOMB MAKING MATERIALS….
IT IS A KNOWN TALIBAN COMPOUND, AND ROB MAKES CLEAR THAT IF THIS IS A TRAP, THE TEAM’S GUN TRUCKS CAN PROVIDE NO COVER ONCE THE AMERICANS GO INSIDE.
Rob: Hey, just watch out ‘cause you got dismounts over here with Hal and I’m not going to be able to cover you once you go up there.
Chris: Alright.
Q: What’s going on ?
Rob: We may have actually spotted one of the guys that’s talking on the ICOM and that’s what we’re going to check out right now.
CUT A/V BELOW
Rob: Phew… It’s gonna get dark here real quick, you know?
Soldier: Yeah, I know. I know.
Q: Can we head out there with any of those guys?
Rob: Yeah – if you want to. Why don’t you walk with uh, Matt and the interpreter over here.
Response: Okay.
OUT IN THE CORNFIELD, THEY ROUND UP ALL MILITARY AGE MEN IN SIGHT.
Soldier to ANA: Bring him!
SOT ANA talks to man in field.
THIS IS THE MAN THEY SUSPECT OF RELAYING THEIR MOVEMENTS AND NUMBER BY RADIO.
SOT Interrogation.
HE MAY BE A RARE GLIMPSE OF THEIR QUARRY: OF ONE OF THE TALIBAN FIGHTERS THEY FACE BUT RARELY SEE…
SOT Soldier: Where is the vehicle? Taliban vehicles. Where are they?
SOT ANA calling into compound.
DESPITE HIS DENIALS, BOMB MAKING MATERIALS WERE FOUND JUST OUTSIDE THIS COMPOUND TWO WEEKS AGO… THE AMERICANS DECIDE THEY HAVE NO CHOICE BUT TO BREACH THE FRONT DOOR.
Camera man: I’m behind you guys.
Producer: Behind you!
INSIDE, WE QUICKLY LOSE SIGHT OF HALF THE SQUAD....
THE COMPOUND IS A CONFUSING JUMBLE OF COURTYARDS, DOORS AND ROOMS…
AND WE’RE SOON JUST AS SCARED OF BEING KILLED BY FRIENDLY FIRE AS BY THE TALIBAN.
SOT Soldier: Clear! Comin’ out!
WE EMERGE BEHIND THE BUILDING.
Buzz: Many guys out here!
Chris: Four guys!
Buzz: No there’s more than four, there’s about 12!
FAR FROM THE SAFETY OF THE GUN TRUCKS, WE FIND OURSELVES FACE TO FACE WITH A DOZEN AFGHAN MEN WHO STAND THEIR GROUND… AND STARE BACK AT US FROM ACROSS THE FIELD WITH CLEAR DISDAIN.
Q: Chris, what are we looking at here?
Chris: We’re lookin’ at a bunch of guys, just hanging out like they’re doing nothing like they’ve been doing it all day. Two weeks ago we found an IED just right outside this compound here. These people usually don’t go very far from home. You know, they’ll work right out of their house, which is kind of odd.
AT THE FRONT OF THE COMPOUND, WITH HIS INTERROGATION COMPLETE, THE ALLEGED SPOTTER IS TAKEN INTO CUSTODY.
TALIBAN COMMANDERS NOW CLAIM SOME 12,000 FIGHTERS IN SOUTHERN AFGHANISTAN…
IS THIS ONE OF THEIR HARD-CORE RELIGIOUS FANATICS?
OR, IS HE JUST DISAFFECED - FIGHTING TO OUST FOREIGNERS …
FIGHTING BECAUSE THE TALIBAN PAY HIM TO FIGHT…
OR FIGHTING BECAUSE THE AMERICANS SOMEHOW ENRAGED HIM? WE WILL LIKELY NEVER KNOW FOR SURE.
Soldier: That guy there was talking on the radio but he ditched the radio before we got there. We don’t have anything to keep him on. As long as he’s secure he can’t fight us when we leave. We’ll probably never see him again unless he’s shooting at us. He’s just an observer.
Q: He’s one of the spotters?
Soldier: Spotters.
Soldier: We’re ready. No, leave him here. Ready, Rob? Let’s go.
THE ANGRY ENCOUNTER HAS YIELDED LITTLE, AND THE AMERICANS HAVE LOST PRECIOUS TIME IF THEY ARE TO MAKE THEIR RIDGETOP CAMPSITE BEFORE NIGHTFALL – LESS THAN AN HOUR AWAY…
MINUTES LATER, THE AMERICANS PASS THROUGH VILLAGE NUMBER TWO:
ALSO REPRESENTED BY ONE OF THE TRIBAL ELDERS WHO CAME TO COBRA THE DAY BEFORE.
A FIREFIGHT HERE TWO WEEKS AGO KILLED SOME 30 TALIBAN – AND PERHAPS A NUMBER OF INNOCENT CIVILIANS AS WELL.
WE DRIVE PAST BUILDINGS DESTROYED WHEN THE GREEN BERETS CALLED IN PRECISION AIRSTRIKES WITH 1000 POUND BOMBS.
THEN - AS LIGHT FADES, THE CONVOY COMES TO AN UNEXPECTED STOP.
SOT radio chatter.
TALIBAN RADIO CHATTER HAS RESUMED AND IT’S CLEAR THE AMERICANS ARE STILL BEING WATCHED.
ALT: TALIBAN RADIO CHATTER HAS RESUMED AND IT’S CLEAR WE ARE STILL BEING WATCHED.
Q: Have they spotted us?
Peter: Yeah, there are some people around somewhere here. They’re looking at us, say ‘where are they going, or are they staying.’
Q: Do you think they’re sending an ambush?
Peter: No. I don’t think so.
Q: Hey what’s going on here?
Steve: What we’re doing is we’re checking out the place we’re going to be spending the night at… Clearing it with a mine detector.
NEXT COMES ALARMING NEWS.
COBRA’S MINE DOGS HAVE DETECTED THE PRESENCE OF A POSSIBLE IED ON THEIR RIDGETOP DESTINATION.
WITH DARKNESS FALLING, WE SWITCH OVER TO OUR NIGHT VISION LENS –
IEDS CAN KILL FROM THREE FOOTBALL FIELDS AWAY…
WE MOVE DOWN THE HILL A SAFE DISTANCE, AS THE DEMOLITION TEAM PREPARES TO BLOW UP THE IED
Soldier: If you guys are going to film it, I would try to get an angle from like right here so in case there’s any type of shrapnel coming out.
Soldier: Rocks are gonna go everywhere, so make yourselves as small as possible.
Soldier: Yeah.
Soldier: Hold on… Three, two, one…
SOT BOOM.
Navy: Check it out and make sure that there’s no residual demo.
IT SOON BECOMES EVIDENT THAT THERE’S MORE THAN JUST ONE IED ATOP THE HILL.
Rob: After they blew up the first one, it uncovered another one, so they’re in the process right now of blowing up the second one. We’re going to sit tight here until the IED blows up. After the IED blows up we’re going to go move forward up and occupy the hilltop.
BRAD AND CHRIS PREPARE C-4 PLASTIC EXPLOSIVE AND DETONATION CORD TO BLOW THE SECOND IED ON THE HILL.
Chris: You want that momentary?
Brad: You figure it out alright?
SOT BOOM
TWO IEDS MAKE IT CLEAR THAT SOMEONE ANTICIPATED THE TEAM’S ARRIVAL HERE.
SOT Sam and Rob talk.
Sam: Right now we gotta clear it anyway. I don’t care. They’re already up there doing it and we’ll continue doing what we got going on.
SAM AND ROB QUICKLY DECIDE THAT GOING BACK – IN THE DARK AND THROUGH HOSTILE TERRITORY – IS NOT AN OPTION
SOT BOOM
AS THE TEAM BLOWS IED NUMBER THREE, NIGHT HAS FULLY FALLEN.
WE FIND OURSELVES BLOCKED ON AN EXPOSED CLIFFSIDE ROAD AND VULNERABLE TO AMBUSH.
Sam: This hill right up here, the bad guys can come from Yagdon which is right over here. They can scamper up top here with a couple RPGs and pump ‘em up buttside all night long, and I don’t like that very much.
IEDS NUMBER FOUR AND FIVE ARE FOUND AND BLOWN TOGETHER…
SOT BIG BOOM.
Brad: We were doing one at a time. Now we just set off two at a time.
Rob: There’s not even a road though that goes up there…
Brad: No – it’s just…
Rob: It’s just open space –
Brad: Yeah, it’s just open space.
Rob: Well I guess they know that we drive up that way.
WHERE THERE ARE MULTIPLE IEDS, AMBUSH IS OFTEN NOT FAR BEHIND…
Rob: So this could be an all night thing. Are we gonna have enough demo?
Brad: Yeah, we’ll have plenty of demo…
We’d of been fucked if we’d of pulled up there.
NEXT, COMES NEWS WE ALL DREADED TO HEAR.
Jose: We have ICOM chatter and special intelligence indicating that they have an ambush ahead of us at this time. We’d like to know what is available right now in the air, see if I can set up an immediate, over.
JOSE, THE TEAM’S AIR SUPPORT SPECIALIST SENDS A DISTRESS CALL TO ALL NATO AIRCRAFT NEARBY… AND RELAYS THE TEAMS EXACT POSITION.
Jose: 41 sierra. Quebec sierra, three one, two one, five zero, seven zero.
Rob: They say that they’re set up for us right now in an ambush down there in the village and possibly up here in the ridges.
WE’VE BEEN BLOCKED ON THE CLIFFSIDE FOR OVER TWO HOURS NOW.
IT’S A DANGEROUS AND NEARLY INDEFENSIBLE POSITION.
Q: What’s your advice to us?
Soldier: You as the camera crew?
Response: Yeah
Soldier: Well you’ve gotta keep filming of course. But, ah, if things get bad hide towards the back of the truck.
SOT Radio: They looking for us right now and they don’t really know where we’re at, and if we can move forward a little bit, we might be able to surprise them.
AFTER A THREE HOUR DELAY AND SEVEN IEDS BLOWN, WORD FINALLY COMES DOWN THAT THE RIDGETOP IS CLEAR.
ROB’S COMMAND VEHICLE, CARRYING TWO NATIONAL GEOGRAPHIC CHANNEL FILM MAKERS, IS THE FIRST TO HEAD UP THE HILL.
WE TURN ONTO A DEMINED PATH MARKED WITH GREEN CHEM LITES.
ONCE ATOP THE HILL, WE GET OUT TO FILM THE NEXT AMERICANS COMING UP.
THE NIGHT IS SO DARK, EVEN OUR NIGHT VISION LENS HAS TROUBLE SEEING.
SUDDENLY, TRUCK NUMBER THREE IS ILLUMINATED BY THE HEADLIGHTS OF THE AFGHAN ARMY PICKUP BEHIND IT. A BAD MOVE BY THE AFGHANS REVEALING OUR POSITION FOR MILES AROUND.
AS TRUCK NUMBER THREE COMES UP THE LANE WE FILM IT MOVING TOWARDS US FROM ABOUT 30 FEET AWAY.
SOT BOOM
THE IED EXPLOSION BLINDS US AND KNOCKS OUR CAMERA OUT OF COMMISSION.
Soldier: I was probably about 15 or 20 meters away when the blast happened and it kind of picked me up off my feet.
Steve: After the initial shock of the explosion wore off, I remember I felt up and down my arms and my legs and I was just terribly surprised that everything was still there.
Brad: We looked over and saw the vehicle on fire, we knew that there were four guys in the vehicle.
Steve: Once the shock wore off a guy came up to me yelling that ‘they’re burning, they’re burning.
Soldier: We grabbed one of the Americans that was on fire back in the vehicle and reached in and – that’s how I got these burns here on my arms.
INSIDE TRUCK THREE, SGT. KYU CHAY DIES INSTANTLY.
INTERPRETER FATTAH KARIMI IS DRAGGED FROM THE WRECKAGE WITH BURNS OVER 90 PERCENT OF HIS BODY.
IN THE END, TWO NATIONAL GEOGRAPHIC CHANNEL FILMMAKERS AND SEVEN COBRA MEN LIE WOUNDED OR DEAD.
IT IS THE COSTLIEST IED BLAST TO HIT SPECIAL FORCES IN FIVE YEARS OF WAR.
Steve: The medivac was packed full of people and no one really spoke or said a word really and I remember then someone saying that the they were shooting RPGs at our helicopter, the Taliban were.
BACK IN KANDAHAR, WHERE OUR STORY BEGAN, KYU’S STORY IS JUST ENDING.
SGT. KYU H. CHAY WAS A 34 YEAR OLD FATHER OF TWO.
JUST THREE CREDITS SHY OF A LAW DEGREE – HE DIED THE DAY BEFORE HIS SIXTH WEDDING ANNIVERSARY.
THE RAMPSIDE MEMORIAL SERVICE IS SOLEMN AND HEARTFELT.
AND PROVIDES FRIENDS AND COMRADES THE CHANCE TO PAY FINAL RESPECTS BEFORE KYU’S LONG JOURNEY HOME.
30 DAYS LATER, FATTAH KARIMI SUCCUMBS IN A GERMAN BURN CENTER, WITH HIS NEWLYWED WIFE AT HIS SIDE.
BOTH MEN WERE NATURALIZED U.S. CITIZENS.
AMERICANS BY CHOICE - WHO CHOSE TO SERVE ON A DISTANT OUTPOST IN WHAT IS SOMETIMES CALLED A FORGOTTEN WAR.
BACK AT COBRA, THE TEAM’S OWN MEMORIAL SERVICE IS BRIEF.
Sam: Sergeant Kyu Chay was killed on our patrol the other night and I think it’s only right that we say goodbye to him our own fitting way. So that said right now, just, ah, you got a few minutes to say a silent prayer to him and we’ll continue on.
Lots of us knew Kyu, the majority of us that knew Kyu, were glad to call him comrade. I think a lot of us out here were glad to be able to call Sergeant Kyu a friend. Kyu’s job was getting intelligence, giving us intelligence so we know what’s going on in the battlefield, for us to go ahead and stay safe and kick the heck out of the enemy. That’s what his job was. I don’t think he died for fighting for his country, noble as that. I think he died for a nobler cause which was fighting for each and every single one of use that’s out here.
Rob: To a certain extent I can hold myself responsible for what happened, but I wish I could say that I’m just putting what happened behind me. However I can tell you that I’m probably just storing it somewhere for later so that when we get back I can actually finally just let go. But dealing with it is really kind of temporarily putting it behind you and getting back out there and doing what we were doing the other day, and continue to do it and continue to do it and continue to do it. Just corral the troops really and pull together.
Sam: So that being said, in our tradition let’s everybody go and raise a toast to staff Sergeant Kyu Chay. May god take him into his embrace. He may be gone but he’s not forgotten. Here’s to you. You guys continue on the mission then. Thank you.
AT COBRA THERE IS NO TIME FOR GRIEF.
TOMORROW WILL BRING ANOTHER JOURNEY OUTSIDE THE WIRE.
BUT FOR SOME PHYSICAL AND EMOTIONAL SCARS – ALL THE MEN WOUNDED THAT NIGHT WOULD FULLY RECOVER.
IN THE MONTHS AFTER KYU CHAY AND FATTAH KARIMI DIED, CORBRA’S GREEN BERETS WOULD ENCOUNTER 30 MORE IEDS… CONDUCT OVER 100 COMBAT OPERATIONS…
AND SUFFER TWO ADDITONAL CASUALTIES…
THE VALLEY REMAINS IN CONFLICT.
Translation - Bulgarian
ДИКТОР: Южен Афганистан. Тук, Зелените барети от армията на САЩ преследват, и са преследвани от неуловим враг.
ЧОВЕК: Там има много хора. Около 12.
ДИКТОР: Тези американци водят сложна война, която започна на 11 септември и продължава до днес. Филмовият ни екип получи безпрецедентен достъп и потяeгля към битката заедно със отряд от специалните части, за да научи от първа ръка истинската цена на войната. V
НАДПИС: ОТБЛИЗО: ЗЕЛЕНИ БАРЕТИ
Един хеликоптер на американските специални части напуска въздушната база на САЩ в Кандахар, Южен Афгаистан. На борда е филмовият екип на Нешънъл Джиографик. V Пътували сме по целия свят, но никога не сме покривали активна военна зона...до днес. V Нашата цел: отдалечен пост на зелените барети, разположен в територи, която все още се управлява от талибаните. V Отне ни повече от година, за да си осигурим достъп до лагера на специалните сили. Пентагона обикновено ограничава срещите на медиите със зелените барети до 48 часа. V Ще ни отпуснат десет дена. Надяваме се да уловим отблизо какво е да живееш, да се биеш и да оцеляваш в пост на специланите части на предния фронт. V Никой на борда обаче не осъзнава, че срещата ни ще бъде скъсена...доведена до внезпаен край на отдалечена афганистанска скала.
СТИВ: Като създател на филми, никога не съм имал намерение да стана част от историята преди пътуването да свърши... Но наична по който се развиха нещата беше друг... Всичко се промени..
ДИКТОР: След два часа, виждаме мястото, което ще е наш дом в идните дни. Това е базата Кобра. V Заобиколена от дебели стени от кал и бодлива тел, това съвремено укрепление се управлява от шепа американски зелени барети. V Афганистан е около един път и половина по-голям от Ирак. 150 км на север от Кандахар лежи провинцията Урузган, базата Кобра – и нашият малък отряд от зелени барети. Тяхната работа: да омиротворят над 100 села в отдалечена речна долина с размера на Роуд Айлънд.
САМ: Тази база се казва Кобра, централен южен Афганистан. Ако обичате да стрелят по вас, това е перфектното място за вас. Ако не, тук не е много забавно.
ДИКТОР: зелените Барети от Кобра са тук от два месеца, и им остават още 6... много са тук за 2ри и 3ти път.
САМ: Тук сме от два месеца, участвали сме в 11 престрелки и сме убили почти 200 човека, талибани. Не хора, само Талибани.
ДИКТОР: На четиресет години, главния сержант на Кобра е най-старият тук. Както с всички зелени барети, които ще ви покажем, не можем да издадем истинското му име.
САМ: Работата ми тук е да изпратя момчетата си вкъщи цели, и все пак да свършим работата си.
ЧОВЕК: Досега добре си вършите работата, като ги защитавате.
САМ: Ами, никой от тях не е пполучил Лилаво Сърце досега. Това е значка а точна стрелба, между другото.
ДИКТОР: Добре обучени в изкуството да убиват, зелените барети също така приветстват необикновена теория на войната, според която спечелването на сърцата и умовете на местните по-важно дори от унищожаването на врага. Обучени да живеят с това, което земята им дава, и да разбират местната култура, войниците от специалните части на Кобра са се научили да ценят находчивостта и собствените си умове над всички други оръжия. Ръководителят им е Капитан Роб: 30-годишен баща на две деца, завършил университета в Тексас.
РОБ: Тук има толкова много усложнения, с които трябва да се справяме.
ДИКТОР: Роб разбира по-добре от всички уникалната двойнственост на мисията на зелените барети. Убийте талибаните – и спечелете сърцата и умовете на местните, които често не могат да бъдат различени от врага.
РОБ: Трябва да знаете, че едновременно преследвате лошите и помагате на добрите. Тези две неща и комбинирането им в тази стратегия ни дава способността да разширим влиянието си тук.
ДИКТОР: Мъжете на Кобра се подготвят за още една целодневна мисия извън бодливата тел. Днес, това е операция за сърцата и умовете, която лесно може да се обърне в насилие...
ЧОВЕК: Ще се видиме, като се върнете.
ВОЙНИК: Ще се върнем.
Надявам се, че ще са само няколко часа...
Винаги са цял един живот. Цял един живот са.
ДИКТОР: Днешната цел е селото Регак: обект на скорошна престрелка с талибаните, която е отнела живота на много врагове, и може също така и цивилни. Тази сутрин, те се връщат в Регак, за да възстановят отношенията си след стрелбата, и да разберат дали талибаните все още са там.
РОБ: Отиваме към Регак. Талибаните обикновено нападат тази точка и затова трябваше да ходим до там няколко пъти и да се бием.
ДИКТОР: Но да стигнеш до Регак е потенциално смъртоносно начинание. В Южен Афганистан, талибаните все по-често използват ИЕУ – Импровизирани Експлозивни устройства.
ДИКТОР: Най-голямата заплаха, която ни грози, когато сме на път, е ИЕУ. V Опитваме се да се встраним от пътищатата колкото можем.
ДИКТОР: Както много удари на ИЕУ, този е бил записан на видео от американците. С обновените, внесени от Ирак методи, талибанските удари с ИЕУ са се увеличили повече от два пъти в последната година. V Сега отнемат повече животи на войници от САЩ и НАТО в Афганистан, отколкото която и да е друга тактика. V За да избегнат ИЕУ, американците се опитват никога да не минават два пъти по един и същи път. Днес, ще им отнеме повече от час, за да покрият шестте скалисти километра между Кобра и Регак. V Когато пристигнахме, селото беше призрачен град. V Празното село е лош знак. Внимателно, отборът се разпръсква в търсене на селяни, V непрекъснато проверявайки за ИЕУ.
РОБ: Знам, че има няколко деца в онова поле там.
ВОЙНИК: Имаше деца в самото село, когато прекосихме реката... Имаше наколко деца там горе.
РОБ: Няма да излязат, вероятно се крият от нас. Ще съобщим по радиото, че имаме нещо за тях, че искаме да излязат, искаме само да си поговорим.
МЪЖ: Внимание, внимание... Молим всички селяни да излязат от домовете си...Носим ви помощи...Носим ви помощи, като ориз, брашно и радиа...
ДИКТОР: Зеленеите барети ни казват, че това не е подходящото място да се мотаем. И лесно се вижда защо. Царевицата все още си стои и скалите около Регак са стръмни. Последният капитан на Кобра е изгубил ръката си от РПГ, което е стреляло по тях от върха на един от тези хълмове.
РОБ: Не искам да оставам повече от 10-15 минути. Ако до 15 минути не видим никой, си тръгваме.
ДИКТОР: Cлед почти 20 минути, селяните започват да излизат на открито...Много от тях.... V Дали са се изплашили от американците, или са били задържани от талибаните, не е ясно.
ВОЙНИК: Обикновено, когато раздаваме хуманитарни помощи, не ги раздаваме самите ние. Те са от ислямската република Афганистан, от държавата, и затова винаги слагаме афганистанско лице на тях. V Така им даваме сила, като и показваме, че страната им се подобрява и се грижи а тях, и така си спестяваме работа. Това е идеята.
ДИКТОР: Специалните части не правят нищо по случайност. екипът раздава молитвени черги, обувки, и ръчни радиа, настроени на собствената правителствена радиостанция на екипа.
РОБ: Знаем, че тези хора се страхуват от нас, тъй като последните няколко пъти, когато сме били в тази област, сме се били, така че се подчиняват повече, отколкото на други места.
VVV
ДИКТОР: Зелените барети използват времето си тук, за да събират информация от племенните старейшини. Талибаните убиват всеки, който говори или превежда на американците, и затова сме скрили лицата на всеки, изложен на риск. При това, почти сигурно е, че някои от тези хора са шпиони на талианите. Способността да ги разпознават също е специалност на Зелените барети.
РОБ: Това, което според нас вероятно се случва, е, че Талибаните всъщност изпращат някои от тези хора да видят какво се случва при нас.
МЪЖ: Вие ли сте старейшината на селото?
Не, аз не съм старейшината.
Не, не е той. Някой друг.
РОБ: Този старец с бялата брада който току що дойде очевидно беше уплашен и изнервен, затова ще поговорим с него няколко минути. Често идват с група деца, защо знаят, че ние не бихе наранили децата.
ДИКТОР: 40 минути след пристигането ни, американците забелязват разнузнавач на Талибаните, насочил се към реката. Вражеските РПГ-та и снайперистки екипи са активи тук и могат да убиват от по-далече, отколкото сължината на 9 футболни игрища...
ЧОВЕК: Колко далече е той?
ААРЪН: Някъде в този двор е. V За тях не е необичайно да се държат като пастири.
ДИКТОР: Преди да могат да го засекат, предполагаемият разузнавач изчезва от погледа им. V Тук човек постоянно има чувството, че го наблюдават. V След като неговото ИЕУ изкарва извън строя американско Хамви, този талибански партизанин се е почувствал достатъчно уверен, за да се помотае и да заснеме медицинския хеликоптер, натоварен с ранените и убитите. V В Регак, присъствието на разузнавачи и плашливи местни ясно показва, че Зелените барети изобщо не са си върнали този район. V Девет часa след напускането на базата Кобра, екипът се завръща вкъщи. V Скоро след завръщането им, се случва нещо, което може да има историческо влияние в тази долина. V Без предупреждение, племенните старейшини от безброй села, управлявани от талибаните, са се събрали в Кобра. От години тези мъже отказват дори да говорят с американците. До днес.
РОБ: Откакто сме излезли днес, старейшините на селата от най-враждебната област, с която сме се срещали от тук до западните части. Талибаните непрестанно заплашват тези хора. Мисля, че чашата е преляла и сега търсят помощ.
ДИКТОР: Много от тези хора са тръгнали пеш преди един ден, за да извървят дългия път до Кобра. Почти във всяко село, което представляват, зелените барети са попадали под незатихващ огън от талибаните.
РОБ: Молехме тези хора да дойдат да говорят с нас от много дълго време, и е забележително, че всички са дошли наведнъж. Ще видим за какво всъщност са дошли тук.
ПРЕВОДАЧ: Даваме клетва към нашето правителство. V Tалибаните са голям проблем и голяма трудност за нашия свят, която не можем да разрешим.
ДИКТОР: Всички тук помнят подтисническия режим, който някога организираше публични екзекуции за престъпления като изневяра и хомосексуализъм. Но от 11 септември насам са били убити хиляди афганистански цивилни. На това събиране, вероятно всеки е загубил приятели или роднини в престрелки между американци и талибани. Тези старейшини са дошли в Кобра за да потърсят помощ за свалянето на талибаните... и не искат cелата им да бъдат използвани като бойно поле на талибаните и зелените барети.
ФРЕД: Ако талибанските управници е тяхната област знаеха, че те са тук, техния живот и този на целите им семейства щяха да са изложени на риск.
ПРЕВОДАЧ: Той каза, въпрос… какво ви харесва повече? Да сме живи или да сме мъртви?
РОБ: Разбира се, че искаме да сте живи.
ПРЕВОДАЧ: Ние сме хора. Не искаме повече бомби в селата ни. Не искаме да виждаме повече мъртви.
ААРОН: Те са в трудна позиция. Позицията им е между американците, които преследват талибаните, и талибаните, които принуждават местните да работят за тях. А когато местните работят с талибаните, хората страдат. Защото те стрелят по нас от дворовете си, слагат мини на пътя ни, и нямаме избор, освен да се защитаваме.
РОБ: Значи това писмо е от всички? От Кешай? Но той говори от името на всички тук.
ФРЕД: За тях, да дойдат тук и да кажат, „имаме проблем с талибаните” е огромна стъпка. Представите им са претърпели голяма промяна.
ДИКТОР: Тъй като хиляди животи и верността на безброй села са заложени на карта, 30-гоишният тексасец подбира думите си внимателно.
РОБ: Нека първо да ви благодаря, че сте изминали целия път до тук, за да говорите с нас. Нуждаем се от мир и сигурност в целия регион. Не искаме да се бием с никой тук. Единствената причина, че го правим, е защото талибаните ни нападат. Знаем, че нямате необходимите оръжия, за да се борите с тях.
ДИКТОР: Така Роб захваща основния въпрос на срещата. Как може шепа американци да осигури сигурност в регион с размера на Роуд Айлънд?
РОБ: Направили сте първата съпка към обединението. Направили сте първата стъпка към възставането срещу талибаните.
ПРЕВОДАЧ: Не можем да изгоним талибаните от селата си и да си осигурим сигурност.
РОБ: Но аз мисля, че можете. Точно както хората тук в Ошай са го направили.
ДИКТОР: Старейшините парират, пояснявайки, че селото Ошай лежи в сянката на Кобра, докато някои от техните села са на няколко дни с кола оттук.
ВОЙНИК: Сега ще ви кажа какво трябва да направите. Вие имате численост. Така. Иате численост. Вижте всички присъстващи. Вие представлявате други хора в селата си.
ДИКТОР: Срещата оставя много въпроси неразрешени... Но все пак тя е стъпка към развиването на доверие в земя, където доверието е рядко срещано. V А доверието никъде не е толкова важно, колкото при войниците от местната Афганска Национална Армия, или АНА, които живеят и се обучават при Американските специални части. Ако афганистанците не могат сами да свалят талибаните от власт, американските усилия в Афганистан със сигурност ще се провалят.
САМ: Миналата година, когато бях тук, главният ни командир всъщност играеше от двете страни на оградата. Вярваме, че той е бил вжна част от убийството на четирима души с ИЕУ. Така че те могат да хапят лошо. Не можеш да имаш пълно доверие на момчетата, но ще им се доверим доколкото можем.
РОБ: Да започнем с мисията за утре...
ДИКТОР: В края на дългия ден, Капитан Роб обобщава утрешната мисия пред хората си извън бодливата тел. Тази малка група братя живее, яде и спи в изключително малки квартири 6 или 9 месеца подред.
ААРЪН: Ние буквално сме някъде в пустинята. Забравяме различията си, ако има такива, още в началото, научаваме се да се разбираме с останалите.
ДИКТОР: Това е една типична вечер, 10 000 км далеч от дома. Момчетата изпращат и-мейли на съпругите си. В телевизионната стая, те гледат същата програма, която се предава по телевизията на въоръжените сили цяла седмица. А в съседната стая, във фитнеса на Кобра, Брад – или Вола, както го наричат момчетата, тренира и разпуска от прекомерния стрес.
БРАД: Тук вие вършите работата си през деня и после няма какво да правите през нощта. Това е нещо, с което да се занимавам.
ДИКТОР: През нощта, 105-те гаубици на кобра ни разтърсват в койките ни, стреляйки по талибански цели някъде отвъд хоризонта. V Утрин на Кобра. Днес екипът ще навлезе дълбоко в талибанската територия. Тяхната цел: две от враждебните села, представени вчера в срещата на племенните старейшини. Американците мислят да проверят решениео на афганистанските старейшини, които са дошли в Кобра да търсят помощ. V Те ще установят временна болница в първото село, и ще прекарат нощта на един връх близо второто – да уловят или убият вражеси бойци, пренасящи оръжия по известен талибански маршрут.
САМ: Там, където ще отидем днес, има голяма вероятност от ИЕУ-та. Чухе от няколко човека, че има ИЕУ-та навсякъде. И отиваме точно там. Така че ако ни взривят, ще ни взривят, и ако не, няма, и това е.
ДИКТОР: Преди да тръгнат, експертите по експлозиви на Кобра, или Демо, се справят с един импровизиран експлозивен уред, открит преди да се взриви. Този е бил предаден от местните заради наградата от $100, която зелените барети дават на всеки, които предаде ИЕУ.
ЧОВЕК: Случвало ли се е нещо такова да се взриви, докато сте били на път?
ВОЙНИК: Слава Богу, не ми се е случвало.
РЕД: Това е саата глава, а това е ракетния двигател. Те са сложили ръчно направена шапка на дъното на ракетата. Оттук излизаше жица, която се свързваше с батериите тук долу. Така ни донесоха системата. Мисля, че е била предназначена за пътя, за да ни взривят.
ДИКТОР: Докато снимаме експлозията, V никой от нас не знае, че подобно устройство скоро ще промени завинаги живота ни.
VVV
Утрин в базата Кобра на зелените барети. Когато излизаме през портите, няма как да знаем, че много от нас никога вече няма да видят Кобра. Два часа разтърсващо каране през прах и жега ни довежда в първото афганистанско село, Сарсина – място на скорошна престрелка с талибаните.
РОБ: В момента се намираме от северната страна на селото Сарсина, това е селото, което виждате, като погледнете на юг тук. Наскоро имаше битка точно тук, където стоим. Върнахме се няколко дни след битката и се свързахме с хората. Казахме им, че като дойдем следващия път, ще им доведем доктори и провизии, и че искаме да им помогнем.
ДИКТОР: Конвоят се разделя на две групи. Едната, водена от Роб, се насочва надолу към селото. Другата група, водена от Сам, подсигурява високите места над селото.
САМ: Екипът ми дойде дойде тук и подсигури терена на север, който е висок. Виждаме целия град, така че можем да го контролираме.
ДИКТОР: Всичко, което е зелено, е възможна позиция за засада. Талибанските партизани са използвали тази част от реката, за да ударят от прикритие и да избягат през напоителен изкоп по време на последното посещение на екипа тук. Един от сержантите на Кобра е умрял от кръвоизлив от поразяване със снайпер на врата. V На близкия хълм, камионът на отбор номер 3 подслушва поток на разговор по талибански уоки-токи.
РОБ: Уловихме малко трафик, докато се качвахме натук. няколко талибана си говореха, казваха си, че трябва да се махнат оттук, защото американците идват.
ДИКТОР: Не ни позволиха да снимаме секретното подслушвателно оборудване в камионите. Това е преводачът Фата Карими, на задната седалка с белите маратонки. Момчетата го наричат Тони. Сержант на лингвистичния пресонал на специалните чаCти. Кю Чей Седи извън кадър от дясно на него. двамата изпълняват невидима работа, изклзчително важна за играта на котка и мишка на подслушването и наблюдаването.
САМ: Това, което правим, е да търсим знаци за лошите. Групата от хора, на която трябва да отдели специално внимание. Ако жените и децата бягат, това е знак за нас, че вероятно нещо ще се случи.
ДИКТОР: Но в селото има много деца, и днес те изглежда се радват да срещнат американските войници. Според един от зелените барети обаче, посещението на екипа тук може да доведе талибанска репресия на всеки, който потърси лечение. Отново сме скрили лицата на всички, които са изложени на риск.
ДЖО: Те идват в селата и убиват всеки, когото американците са докоснали, лекували или говорили с него – както виетнамците преди време. И единственото, с което ни държат, е целият този терор.
ДИКТОР: Засега, спокойната атмосфера показва, че е безопасно да отворят клиниката.
ДЖО: Болен ли си? Знам, че си..V
Най-големият проблем с тези хора е, че те се влачат, за да оцелеят. Те не пият достатъчно вода. В диетата им липсват главни минерали и витамини, които американците приемат за даденост.
Нека да видя и другия.
За да ги лекуваме, за жалост трябва да лекуваме симптомите през повечето време. После им казваме да се върнат отново и налагаме образователна програма.
Няма да изядеш стетоскопа ми, нали?
ДИКТОР: Джо е напуснал мулти-милионерска фирма за софтуер в Чикаго и работа от 9 до 5, за да се запише в специалните части и да стане медик. V Два часа и повече от двайсет пациента по-късно, оставяме Сарсина и се насочваме още по-навътре във вражеската територия... Екипът, и афганистанските войници, които водят, мислят да прекарат нощта на отдалечена скала, използвайки технология за нощно виждане, за да наблюдават известен талибански маршрут. V Докато не спрат потока от оръжия към тази долина, тя никога няма да е безопасна. Момчетата наричат пътя пред тях Алеята на ИЕУ.
САМ: Ще се бия цял ден, не ме интересува, ще се бия със 100 от тях без проблем. Но не искам да имам нищо общо с ИЕУта. Това е страхливия начин да се биеш.
ДИКТОР: Страхливи или не, ИЕУтата са изключително ефективни, и позволяват на вражеските бойци да убиват американци с малко риск за самите тях. V Наскоро, както този пропаганден клип на Ал Кайда показва, по-радикален вид ИЕУ е бил внесен в Афганистан от полетата на смъртта в Ирак.
ЧОВЕК: На семейството и приятелите си казвам: ще се срещнем в Рая по волята на Алах.
ДИКТОР: Един от другарите му заснема как този човек – очевидо от Йемен – отива да се превърне в мъченик срещу американски конвой недалеч от Кобра.
ЧОВЕК: Всеки прави грешки, и по волята на Аллах, ще се срещнем в Рая.
ДИКТОР: От безопасно разстояние, съучастникът му го насочва право в американския конвой.
ЧОВЕК: Мини малко напред, и ще ги видиш. Нека Аллах те приеме като мъченик, Абу Мохамед. Това беше брат ти, Абу Мохамед Ал-Сан’ани, избиващ американците. Моля се на Аллах да приеме нашия акт. По волята на Аллах ще ви избиваме и ще помагаме на Талибаните до смъртта ни. Слава на Аллах, пророкът му, и вярващите.
ДИКТОР: Такива бомби-самоубийци удрят все по-често в Афганистан, и ни предлагат плашещ поглед в дълбините на вражеските убеждения тук. V Днес, екипът пътува към целта на върха на хълма, внимавайки за врагове, и, както винаги, за ИЕУта... В същото дере зеленеите барети са изгубили четирима мъже в експлозия по-рано тази година. V Три км извън Сарсина, вражеския трафик по радиото се увеличава. V Очевидно талибаните ни наблюдават, и подготвят капан. V Секунди по-късно, американците виждат човк, който според тях са слушали по радиото в последния половин час...
РОБ: 12 часа, накъдето сочи камиони ми, са хората, от които се интересуваме, и които може би говорят по комуникаторите.
БАРИ: Говорят за нас – казват „те си тръгнаха”...
Те знаят точно къде се намираме.
ДИКТОР: Разговора по радиото показва, че талибанският разузнавач сега ни наблюдава от близкия двор.
ХОСЕ: След алеята, под едно дърво седин човек. Той носи кафяви джамас. Чувате комуникатора, той приближава ръката към устата си. Можете да видите.
ДИКТОР: Роб решава да изпрати отряд да залови този разузнавач и да претърси близката ферма за материали за бомба. Това е известно талибанско скривалище, и Роб им дава да разберат че ако е капан, камионите с оръжия на екипа не могат до ги прикрият, след като влезнат вътре.
РОБ: Просто внимавайте, защото аз няма да мога да ви прикрия, когато отидете там.
КРИС: Добре.
ЧОВЕК: Какво става?
РОБ: Може да сме открили един от хората, които говореха по радиото, и отиваме да проверим това.
ДИКТОР: В царевичното поле, те заобикалят всеки мъж на необходимата възраст, кгото видят.
ВОЙНИК: Доведи го!
ДИКТОР: Това е мъжът, когото подозират, че е издал броя и движенията им по радиото. V Това може би е рядък бегъл поглед върху плячката им: един от талибанските бойци, с които е сблъскват но рядко виждат...
ВОЙНИК: Къде е превозното средство? Превозното средство на талибаните. Къде са те?
ДИКТОР: Въпреки, че той отрича, материали за бомби са били намерени пред този двор преди две седмици. Американците решават, че нямат избор, освен да разбият предната врата. Вътре бързо загубваме от поглед половината от отряда. Сградата е объркващ лабиринт от зали, врати и стаи. Притесняваме да не бъдем убити от приятелски огън точно толкова, колкото и от талибански. v Излизаме зад сградата.
ВОЙНИК: Повече от 4 са, около 12.
ДИКТОР: Далеч от безопасността на оръжейните камиони, намираме се лице в лице с дузина афганистански мъже, които държат на земята си... и ни гледат през полето с открито презрение.
ЧОВЕК: Крис, какво виждаме тук?
КРИС: Виждаме група хора, които просто се мотаят и не правят нищо, все едно са правили това цял ден. преди две седмициамерихме едно ИЕУ точно пред тази сграда тук. Тези хора обикновено не се отдалечават много от вкъщи. Работят точно до вкъщи, което е малко странно.
ДИКТОР: Пред сградата, след като разпитът му е бил завършен, предполагаемият наблюдател е арестуван. Талианските управници имат около12 000 бойци в южен Аганистан... Дали това е един от техните екстремни религиозни фанатици? Или той просто е недовоелн и се бие, за да изгони чуждениците? V Дали се бие, защото талибаните са му платили да се бие... Или се бие, защото американците са го ядосали по някакъв начин? V Вероятно никога няма да разберем това със сигурност.
ВОЙНИК: Този човек говореше по радиото, но го захвърли, преди да стигнем там. Няма с какво да го задържим. Докато е обезопасен, не може да се бие с нас, когато си тръгваме. Вероятно няма да го видим отново, освен ако не стреля по нас. Той е просто наблюдател.
ЧОВЕК: Той е от разузнаваите?
ВОЙНИК: Да, разузнавач. V Готови сме. Не, оставете го тук. Готов ли си, Роб?
ДИКТОР: Гневната среща не е била от голяма полза, и американците са загубили ценно време, защото трябва да стигнат до лагера си на върха преди падането на нощта – което е след по-малко от час. V Минути по-късно, Американците минават през село номер две, също така представяно от племенни старейшини, дошли в Кобра предишния ден. В престрелка, развила се тук преди две седмици, са загинали 30 талибана – както и може би много невинни цивилни. V Минаваме покрай стави сгради, разрушени когато зелените барети са изполвали прецизни въздушни удари с 500-килограмови бомби. Тогава, с изчезването на светлината, конвоят изведнъж спира. Талибанският разговор по радиото е възобновен и е ясно, че все още сме под наблюдение.
ЧОВЕК: Видяли ли са ни?
ПИТЪР: Да, наоколо има няколко човека. Те ни наблюдават, къде отиваме и дали оставаме.
ЧОВЕК: Дали ни подготвят засада?
ПИТЪР: Hе. Не мисля.
ЧОВЕК: Какво става тук?
СТИВ: Проверяваме мястото, където ще прекараме нощта... Прочистваме го с детектор за мини.
ДИКТОР: После пристига притеснителна новина. Детекторите на Кобра са засекли наличието на възможно ИЕУ на целта им на върха на хълма. С падането на тънианата, превключваме на лещите ни за нощно виждане. ИЕУтата могат да убиват на разстояние дължината на 3 футболни игрища... движим се надолу по хълма набезопасно разстояние, докато отряда по експлозивите се подготвя да всриви ИЕУто.
ВОЙНИК: Ако ще го снимате, ви предлагам да го хванете от този ъгъл ето тук например, в случай, че има някакъв шрапнел.
Камъните ще хвърчат навсякъде, така че се снишете колкото може повече.
Да.
Дръжте се... 3, 2, 1...
Проверето го и се уверете, че няма остатъчни експлозиви.
ДИКТОР: Cкоро става ясно, че на върха на хълма има повече от едно ИЕУ.
РОБ: След като взривиха първото, то откри още едно, така че в момента работят по взривяването на второто. Ще чакаме тук, докато ИЕУто се взриви. Слд като се взриви, ще се придвижим напред и ще се разположим на хълма.
VVV
ДИКТОР: Брад и Крис подготвят пластичен експлозив, за да взривят второто ИЕУ на хълма.
КРИС: Веднага ли го искаш?
ДИКТОР: Двете ИЕУта показват, че някой е очаквал пристигането на екипа тук.
САМ: В момента трябва да го изчистим така и така. Вече го правят и ще продължим това, което сме започнали.
ДИКТОР: Сам и Роб бързо решават, че връщането в тъмната и враждебна територия не е опция. V Докато екипа взивява ИЕУ номер 3, нощта вече е паднала. Затворени сме на изложен път сред скалите и сме уязвими за засади.
САМ: Този хълм там горе, лошите могат да дойдат от Ягдон, което точно ето тук. Те могат да се качат на върха тук с няколко РПГта и да стрелят с тях цяла нощ, а това не ми харесва особено.
ДИКТОР: ИЕУта номер 4 и 5 са открити и взривени едновременно.
БРАД: Справяхме се с по едно. Сега взривихме две наведнъж.
РОБ: Дори няма път до горе... Само празно пространство...
БРАД: Да, само празно пространство..
РОБ: Мисля, че знаят, че ще дойдем оттук.
ДИКТОР: Където има няколко ИЕУта, обикновено има и засада...
РОБ: Това може да продължи цяла ощ. Имаме ли достатъчно експлозив? Щяхме да бъдем прецакани, ако бехме спрели там.
ДИКТОР: Тогава дойде новината, от която всички се ужасявахме.
ХОСЕ: Имаме разговор по радиото и разузнаването показва, че пред нас има засада в този момент. Искаме да знаем какво е в наличие във въздуха в момента, дали мога да го получа веднага, край.
ДИКТОР: Хосе, въздушния специалист на екипа, изпраща зов за помощ към самолет на НАТО наблизо, и съобщава точната позиция на отряда.
ХОСЕ: 41 сиера. Квебек сиера, три едно, две едно, пет нула, седем нула.
РОБ: Казват, че са ни устроили засада в момента долу в селото и може би горе в хълмовете.
ДИКТОР: Вече сме затворени сме на скалите повече от два часа. Това е опасна и трудна за отбраняване позиция.
ЧОВЕК: Какво ще ни посъветвате?
ВОЙНИК: Теб и снимачния екип?
ЧОВЕК: Да.
ВОЙНИК: Продължавайте да снимате, разбира се. но ако нещата се влошат, се скрийте в камиона.
РАДИО: В момента ни търсят и не знаят къде сме, и ако успеем да се придвижим напред, можем да ги изненадаме.
ДИКТОР: След тричасово чакане и седем взривени ИЕУта, най-нарая ни съпбщават, че върха е чист. Командния автомобил на Роб, превозващ двама от хората на Нешънъл Джиографик първи потегля нагоре по хълма. Поемаме по изчистен от мините път, маркиран с малки зелени светлини. На върха на хълма, излизаме, за да заснемем пристигането на следващите американци. Нощта е толкова тъмна, че дори с лещите ни за нощно виждане ни е трудно. V Изведнъж, камион номер три е осветен от светлините на пикапа на афганистанската асрмия зад него. Лош ход, който разкрива позицията ни на километри. V докато камион номер 3 се изкачва по пътя, ние заснемаме как идва към нас от около 10 м. V Експлозията от ИЕУто ни заслепява и избива камерата.
ВОЙНИК: Бях на около 15 или 20 метра, когато експлоадира, и ме вдигна от земята.
СТИВ: След като първия шок от експлозията премина, спомням си че проверих ръцете и краката си и се учудих, че всичко си е на мястото.
БРАД: Погледнахме настрани и видяхме горящия автомобил; знаехме, че в него има 4 човека.
СТИВ: Когато шока премина, някой дойде при мен, крещейки „те горят, те горят.”
ВОЙНИК: Грабнахме един от американците, който гореше вътре в автомобила, така получих тези изгаряния по ръцете си.
ДИКТОР: В камион три, сержант Кю Чей умира моментално. Преводачът Фата Карими е извлечен от останките с над 90% изгаряния по тялото си. Накрая двама от хората на Нешънъл Джиографик Ченъл и седем от хората на Кобра са ранени или мъртви. Това ИЕУ е взело най-много жертви в петте години на войната.
СТИВ: Медицинския хеликоптер беше пълен с хора и никой не проговори, не се каза една ума и си спомням, че някой ми каза, че Талибаните са стреляли с РПГта по хеликоптера ни.
ДИКТОР: В Кандахар, където започна историята ни, Историята на Кю свършва. V Сержант Кю Х. Чей беше 34 годишен баща на две деца. Липсваха му само три кредита за степен на юрист, той почина деня преди шестата годишнина от сватбата си. V Служението е тържествено и прочувствено. То дава на приятелите и другарите м шансът да отдадат последна почит преди дългия път на Кю към дома. V 30 дена по-късно, Фата Карими загива в немски център по изгарянията, с новата си съпруга до него. И двамата бяха натурализирани граждани на САЩ. Американци по избор, които са избрали да служат на отдалечен пост в това, което понякога се нарича забравена война. V В Кобра, служението на екипа е кратко.
САМ: Сержант Кю Чей загина по време на обиколка миналата вечер и мисля, че трябва да се сбогуваме с него по подходящия начин. С това казано имате няколко минути да кажете тихи молитви за него и ще продължим. V Много от нас познаваха Кю, и повечето от нас, които го познаваха, се радваха, че го имат за другар. Мисля, че много от нас се радваха да го наричат приятел. Работата на Кю беше разузнаването, да ни предоставя инфорация, за да знаем какво става на бойното поле, за да сме една крачка напред и да сритаме врага както трябва. Това беше задчата му. Не мисля, че той умря за страната си. Мисля, че умря за още по-благородна кауза, която беше да се бори за всеки един от нас тук.
РОБ: Донякъде мога да държа себе си отговорен за това, което се случи, но ми се иска да мога да кажа, че оставям това зад гърба си. Въпреки това мога да ви кажа, че вероятно просто го складирам някъде, за да мога после наистина да го превъзмогна. Но да се справиш с това всъщност означава временно да го оставиш зад себе си, и да се върнеш там и да правиш това, което правихме онзи ден, да продължиш да го правиш и да проължаваш и да продължаваш. Просто да събереш войската и да се държите заедно.
САМ: Така че, по наша традиция, нека всеки да вдигне тост за Сержант Кю Чей. Нека Господ да го вземе в обятията си. Може да си е отишъл, но не е забравен. Това е за теб. Момчета, вие продължавайте с мисията. Благодаря.
ДИКТОР: В Кобра няма време за тъга. Утрешния ден ще донесе ново пътуване извън бодливата тел. V Но освен някои физически и емоционални белези – всички ранени тази нощ ще се възстановят изцяло. в месеците след смъртта на Кю Чей и Фата Карими, Зелените барети на Кобра ще се сблъскат с още 30 ИЕУта... Ще проведат над 100 бойни операции... и ще преживеят още две загуби... Конфликта за долината продължава.
НАДПИС: ПОСВЕЩАВА СЕ НА: Сержант Кю Х. Чей. Преводачът Фата Карими. И мъжете от базата Кобра.
ПРЕВОДАЧ: Полина Кочева.
More
Less
Experience
Years of experience: 17. Registered at ProZ.com: Jun 2009.
Portfolio